Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тя ми благодари с усмивка, след това извадих една кесия от джоба си и й казах:
— Ето ти петдесет цехини, заплати сама всички дребни неща, от които се нуждаеш и за които аз не съм се сетил.
Тя взе парите, като ме увери, че й доставям голямо удоволствие.
Миг, преди да седнем на масата, дойде нашият добър унгарски капитан. Анриета изтича насреща му да го прегърне, като го наричаше свой любим татко, а аз последвах примера й, като го нарекох мой приятел. Любимото ми създание го помоли да идва всеки ден да се храни с нас. Когато доблестният войник видя всички женски същества, които работеха за Анриета, изпита извънредно голямо задоволство, което се изрази ясно на лицето му. Той се зарадва, че е настанил своята авантюристка така добре и радостта му достигна връхна точка, когато му казах, че дължа нему щастието си.
Ние имахме един отличен и весел обяд. Забелязах, че Анриета беше лакома, а моят стар офицер — чревоугодник. А и аз бях не по-малко и едното, и другото и успешно ги конкурирах. Пихме различни превъзходни вина, които господин Д’Адремон с право беше похвалил.
У моя млад слуга харесах уважението, с което той обслужваше всички ни — както господарите, така и майка си. Сестра му и другите шивачки се хранеха отделно.
По време на десерта ни съобщиха за идването на продавачката на бельо заедно с една друга жена и модистка, която говореше френски. Жената носеше със себе си модели за всякакви видове дрехи. Оставих Анриета да поръча по вкуса си шапка, кепета, ресни и др., но настоях да кажа мнението си при избора на дрехите. Впрочем приспособих се към вкуса на моята достойна за обожаване приятелка.
Принудих я да избере плат за четири рокли и чувствувах, че й дължах благодарност за нейното благоволение да ги приеме, защото колкото повече завладявах сърцето на прелестната жена, толкова повече усещах, че щастието ми се увеличава.
Когато вечеряхме сами, стори ми се, че открих сянка на печал по красивото й лице. Казах й го.
— Приятелю мой — отговори тя с тон, който проникна в сърцето ми, — ти харчиш много пари за мен и ако правиш това, за да те обичам повече, то знай предварително: тези пари са загубени, защото аз не те обичам повече отпреди и те обичам с цялата си душа. Всичко, което правиш за мен, може да ми достави радост само поради това, че все повече се убеждавам колко много си достоен за мене. Но за да те обичам, както заслужаваш, не се нуждая от подобни доказателства.
— Вярвам в това, обична приятелско и се поздравявам за щастието си. Но, позволи ми също да ти кажа, че постъпвам тъй само за да те обичам още повече, ако това ми е възможно. Желая да те видя да блестиш сред цялото общество. Ако ти прави удоволствие, мила приятелко, не трябва ли да бъда възхитен от това?
— Не бива да се съмняваш, че това ми доставя голямо удоволствие и в известен смисъл имаш право, като каза, че съм твоя жена. Но ако не си много богат, ще почувствуваш какви угризения ще изпитвам.
— Ах, ангел мой, моля те, остави ме да се считам за богат и вярвай само, че не можеш по никакъв начин да бъдеш причина за разоряването ми. Ти си родена само за моето щастие. Не мисли за нищо друго, освен да не ме напускаш никога и кажи дали мога да се надявам на това.
— Аз желая това, нежни ми приятелю, но кой може да разчита на бъдещето? Свободен ли си? Зависиш ли от някого?
— Свободен съм в пълния смисъл на думата и не завися от никого, освен единствено и само от тебе, моя очарователна повелителко.
— Душата ми се радва. Никой не може да те откъсне от мене, но за жалост, не мога да кажа, както знаеш, същото за себе си. Убедена съм, че ме търсят и знам, че ще бъда лесно открита. Ах, колко нещастна ще бъда, когато им се удаде да ме изтръгнат от прегръдките ти!
— Ти ме караш да се притеснявам! Има ли опасност тук от подобно нещастие.
— Не, защото трябва да бъда видяна от някой, който ме познава.
— Има ли вероятност този някой да е тук в Парма?
— Не.
— Тогава не оставяй нежността ни да бъде обезпокоявана от страх, за който няма основание. Преди всичко, любезна приятелко, бъди весела, каквато беше в Чезена!
— Искам да бъда такава с по-искрено сърце, мили приятелю, защото в Чезена бях нещастна, а сега съм щастлива.
— Допускам, че в Чезена е трябвало непрекъснато да се страхуваш да не бъдеш настигната от офицера, от когото беше избягала в Рим.