![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Блуз простена и се изправи на крака. Хо все още не можеше да навикне да го нарича с истинското му име. Истинско? По-скоро по-ранният му псевдоним. Кой знаеше какво е истинското му име? За него винаги щеше да бъде Печалния. Хо се засмя гласно — харесваше му. Блуз го изгледа озадачено.
— Кърмата.
— Да. Кърмата.
Той се обърна към двама от спътниците си.
— Доведете Пръстите.
И двамата замърмориха и се насочиха надолу.
Окаяник, търговски кораб от Седемте града, имаше две палуби — главна и по-висока кърмова. Разстоянието между тях пропускаше всички, освен най-високите. На самата кърма, където килът се извиваше нависоко, Ят и Сесин надзираваха сборище от най-възторжените му поклонници, заобиколили едно въже. От зрелището на толкова много от затворниците на едно място Хо за малко отново да се разсмее на глас — каква парцалива, мърлява и просто жалка гледка бяха те! Повечето бяха подрязали косата си късо, за да се освободят от полепналия прах; повечето бяха облечени само в завивки или парцали от запасите на кораба. Белите бяха изгорели от слънцето до червена, напукана, кървяща кожа. Хо прокара ръка по бръснатата си глава и потрепна от болка, понеже и той бе много изгорял от слънцето. Още по-зле — бяха останали почти без вода.
— Достатъчно — произнесе Блуз.
Хората изгледаха него, а после Ят. Миг по-късно жрецът от Седемте града си позволи безразлично свиване на рамене. Те задърпаха въжето. Смайващо е — каза си Хо — как разкритието, последвало пристигането на Окаяник с останалите от взвода, или острието, на Печалния, въдвори дух на сътрудничество сред размирното множество затворени магове. Истината, че Блуз — или Печалния, и неговият взвод, не са просто действащи срещу императрицата отцепници, а Пурпурни гвардейци, че и шестимата са Обетници, определено прекрати приказките да ги изхвърлят през борда.
Хората на въжето издърпаха над релинга някакъв старец и го проснаха, гол и в безсъзнание, на палубата. Беше със ситно накъдрена посивяваща коса и кафява кожа; покриваха го белези от усукани татуировки. Хо го позна — Джаин, магьосник от Дал Хон.
— Ят! Малоумнико! — изръмжа Блуз. Той коленичи над Джаин, преслуша гърдите му, после наклони глава и му направи дишане уста в уста. Мъжът се закашля, заплюва и вдиша силно и пресипнало.
— Напразни усиля — презрително изрече един глас зад Хо, той се обърна и видя мършавите, почти изцяло кокалени очертания на мага Пръстите заедно с Почерпката и Мъждивия. Нищо че бе от Обетниците, магът имаше вид на непохватен новобранец.
— Трябва да бъде очистен от мръсотията — обясни Ят. — Всички ние трябва да бъдем очистени.
— Ти мина ли под кораба? — изстреля Блуз.
— Да.
Блуз махна късо към захиления Сесин.
— А той?
— Да.
— Тогава е приключено. Всички са минали.
Ят се приближи. След като беше обръснал брадата си, изглеждаше още по-гладен и слаб. Облегна се напред на тояжката си — бе намерил нова на борда — и се надвеси над Блуз.
— Не всички…
— Я почакай малко. Ние защо…
— Били сте в Пъкъла — и Ят повдигна вежда към Пръстите. — Приятелите ти тук са били изложени на праха. Вие продължавате да сте заразени от него и да го разпространявате. Всички вие трябва да се умиете. Да отрежете косата си. Да остържете кожата си с камъни. Точно като нас. И да се измиете отново. Твоите хора и жените затворнички — всичките: Су, Инезе и корелската морска вещица.
Блуз изгледа Ят, все едно онзи е побъркан.
— Защо, в името на Бездната, трябва да правим това точно сега и незабавно? Искам да кажа, предвиждам да се прочистя — в някакъв момент. Какво те препира толкова?
Тъмното набръчкано лице на жреца от Седемте града се разчупи в самодоволна усмивка. Той посрещна погледа на Хо и Хо разбра, че другият знае, че някак е усетил какво става — или че е бил осведомен от някой от ония, които е заставил да го следват.
— Кажи му, Хо — покани го Ят.
Блуз се обърна към него. Хо потърка темето си и се намръщи отново. Дръпна ръката си.
— В Хенг става нещо. Много от нас могат да го усетят — парченца и късчета — надзъртания, понеже вече сме далеч от островите. Нещо важно. И Ласийн е там.
— Това въстание, за което говорите?
— … Да… и още.
— Още?
— Замесена е вашата наемническа дружина — обясни Ят.