Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Наборниците са твърде зелени, за да гледат това, което е по-нататък. Може да ги пречупи. Трябва да ги върнем.
— Слушам.
Докато Славния зъб подреждаше колоната, от тъмнината допрепуска отряд имперска конница с пращящи факли. Водеше я не някой друг, а Корболо Дом, Върховен юмрук и Меч на Империята, в пълно снаряжение — многослойна облечена в желязо броня, покрити с железни люспи ръкави и панталони. Имперският скиптър красеше черната поличка, а конят му носеше дълга сбруя в черно и сребърно, която замиташе изпотъпканата трева. Сержант Заместника и командир Славния зъб отдадоха чест.
Върховният юмрук свали шлема.
— Губите си времето тук, началник. Трябва да го преследвате!
Славния зъб се намръщи замислено, сякаш преценяваше предложението.
— Решихме, че ако го направим, той може просто да се обърне и да отхапе парче от задника ни.
Синкавите напански черти на Меча станаха още по-тъмни.
— Дълго време не сте бил на фронта, командире. Може би сте загубил истинския боен дух. Много добре, стойте скрит между хората си. Аз отивам да го преследвам!
— На ваше място не бих излизал там — отговори сержант Заместника. — Той просто ще ви следва, а после ще се обърне срещу вас.
Мечът се надвеси през шията на коня, за да погледне човека долу.
— А вие сте?
— Сержант Заместника — и той отдаде чест.
— Затова, сержант — надуто обясни Корболо, — аз съм Меч, а не вие.
И той смушка коня си и се понесе в нощта, следван от своя отряд. Славния зъб и сержантът се спогледаха под вдигнати вежди.
— Ще се срещнем ли с него отново? — попита Славния зъб.
— С неговия и нашия късмет? Да.
След още придумвания и плесници началникът подкара обратно към стана главната колона леки пехотинци, охранявани от редовни войници. Сержант Заместника поведе напред по следата на звяра по-малката колона от стари гвардейци и малазански редовни войници заедно с кадрови маг Хеук. По пътя Наит се оплакваше:
— Шушумига? Аз не съм шушумига. Тоя за какъв се мисли, в името на Бездната? Та това дори не е име. Може да нарече някого Камък или Пръчка.
И той шляпна войника пред себе си, който трябва да беше тежко въоръжен пехотинец, ако се съдеше по ръста му.
— Хей, как се казваш?
Онзи се обърна и бавно примигна.
— Рибока.
— Рибока? Казваш се Рибока? Що за име е това, в името на Бездната?
Свиване на рамене.
— Не знам. Началникът ми го даде.
— Ей, Шушумиго — викна някой. — Затъквай си устата, в името на Бездната.
Вървяха по следите на звяра, докато не ги загубиха в каменистото дъно на пресъхнал ручей, извил се през равнината. Сержант Заместника се поизправи и повика Хеук отпред. Старецът дойде запъхтян и изглеждаше, сякаш всеки миг ще отиде на оня свят. Къдравата му кафява туфа коса провисваше на потни кичури. Той стискаше глинената си кана, все едно тя съдържаше избавлението му — което, каза си Наит, не бе твърде далеч от истината.
— Е? — попита сержантът. — Опитай своя Лабиринт — проследи го!
Старецът надигна каната, отпи дълбока глътка, после обърса уста с мазния си ръкав. Примижа насълзено към следата и дълбоко поклати глава в знак на отрицание.
— Не, Заместник — искам да кажа, сержант. Аз не съм маг от Лабиринтите. Пътят ми са Кръвта и Древните Лабиринти. И не искайте да ги отварям. Не още.
Сержантът като че щеше да гости другия с няколко хубави ругатни, но след това спря. Потърка брадясалите си бузи, докато изучаваше стария маг, и изглеждаше уплашен. Наклони глава и прие обяснението.
— Дааа. Да се надяваме, че няма да се стигне до това.
Той вдигна ръка и даде знак за връщане. Зазори се, преди да видят стана, а когато се оказаха там, всички се приготвяха за следващия дневен преход.
Хо дойде и събуди с ритник Печалния — тоест, Блуз — задрямал в сянката под платното на носа на Окаяник.
— Ят потапя още един от нас.
Оня отвори едно око.
— Защо ми го казваш? Аз не съм му пазач. Хора, вие можете да се управлявате сами — както много се гордеехте с това.
— Ние сме на твоя кораб! Ако можеш да наречеш тази прогнила развалина кораб. Ти разполагаш с власт.