Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 252 253 254 255 256 257 258 259 260 ... 388
Перейти на страницу:

— Наборниците са твърде зелени, за да гледат това, което е по-нататък. Може да ги пречупи. Трябва да ги върнем.

— Слушам.

Докато Славния зъб подреждаше колоната, от тъмнината допрепуска отряд имперска конница с пращящи факли. Водеше я не някой друг, а Корболо Дом, Върховен юмрук и Меч на Империята, в пълно снаряжение — многослойна облечена в желязо броня, покрити с железни люспи ръкави и панталони. Имперският скиптър красеше черната поличка, а конят му носеше дълга сбруя в черно и сребърно, която замиташе изпотъпканата трева. Сержант Заместника и командир Славния зъб отдадоха чест.

Върховният юмрук свали шлема.

— Губите си времето тук, началник. Трябва да го преследвате!

Славния зъб се намръщи замислено, сякаш преценяваше предложението.

— Решихме, че ако го направим, той може просто да се обърне и да отхапе парче от задника ни.

Синкавите напански черти на Меча станаха още по-тъмни.

— Дълго време не сте бил на фронта, командире. Може би сте загубил истинския боен дух. Много добре, стойте скрит между хората си. Аз отивам да го преследвам!

— На ваше място не бих излизал там — отговори сержант Заместника. — Той просто ще ви следва, а после ще се обърне срещу вас.

Мечът се надвеси през шията на коня, за да погледне човека долу.

— А вие сте?

— Сержант Заместника — и той отдаде чест.

— Затова, сержант — надуто обясни Корболо, — аз съм Меч, а не вие.

И той смушка коня си и се понесе в нощта, следван от своя отряд. Славния зъб и сержантът се спогледаха под вдигнати вежди.

— Ще се срещнем ли с него отново? — попита Славния зъб.

— С неговия и нашия късмет? Да.

След още придумвания и плесници началникът подкара обратно към стана главната колона леки пехотинци, охранявани от редовни войници. Сержант Заместника поведе напред по следата на звяра по-малката колона от стари гвардейци и малазански редовни войници заедно с кадрови маг Хеук. По пътя Наит се оплакваше:

— Шушумига? Аз не съм шушумига. Тоя за какъв се мисли, в името на Бездната? Та това дори не е име. Може да нарече някого Камък или Пръчка.

И той шляпна войника пред себе си, който трябва да беше тежко въоръжен пехотинец, ако се съдеше по ръста му.

— Хей, как се казваш?

Онзи се обърна и бавно примигна.

— Рибока.

— Рибока? Казваш се Рибока? Що за име е това, в името на Бездната?

Свиване на рамене.

— Не знам. Началникът ми го даде.

— Ей, Шушумиго — викна някой. — Затъквай си устата, в името на Бездната.

Вървяха по следите на звяра, докато не ги загубиха в каменистото дъно на пресъхнал ручей, извил се през равнината. Сержант Заместника се поизправи и повика Хеук отпред. Старецът дойде запъхтян и изглеждаше, сякаш всеки миг ще отиде на оня свят. Къдравата му кафява туфа коса провисваше на потни кичури. Той стискаше глинената си кана, все едно тя съдържаше избавлението му — което, каза си Наит, не бе твърде далеч от истината.

— Е? — попита сержантът. — Опитай своя Лабиринт — проследи го!

Старецът надигна каната, отпи дълбока глътка, после обърса уста с мазния си ръкав. Примижа насълзено към следата и дълбоко поклати глава в знак на отрицание.

— Не, Заместник — искам да кажа, сержант. Аз не съм маг от Лабиринтите. Пътят ми са Кръвта и Древните Лабиринти. И не искайте да ги отварям. Не още.

Сержантът като че щеше да гости другия с няколко хубави ругатни, но след това спря. Потърка брадясалите си бузи, докато изучаваше стария маг, и изглеждаше уплашен. Наклони глава и прие обяснението.

— Дааа. Да се надяваме, че няма да се стигне до това.

Той вдигна ръка и даде знак за връщане. Зазори се, преди да видят стана, а когато се оказаха там, всички се приготвяха за следващия дневен преход.

* * *

Хо дойде и събуди с ритник Печалния — тоест, Блуз — задрямал в сянката под платното на носа на Окаяник.

— Ят потапя още един от нас.

Оня отвори едно око.

— Защо ми го казваш? Аз не съм му пазач. Хора, вие можете да се управлявате сами — както много се гордеехте с това.

— Ние сме на твоя кораб! Ако можеш да наречеш тази прогнила развалина кораб. Ти разполагаш с власт.

1 ... 252 253 254 255 256 257 258 259 260 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)