![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо?
Тя се намръщи.
— Кое защо?
— Защо да събарят планини?
— Защото можем! Да си покажем силата!
— Защо трябва да правите нещо просто защото можете? Защо да си показвате силата, щом вече бездруго я имате? Не сте ли дори по-могъщи, когато не си правите труда да събаряте планини, когато не си правите труда да се покажете?
Енви го изгледа намръщено.
— Онези стари богове се хранят от теб — каза му. — Отдай ми се, Вренек, и заедно ще се обърнем срещу тях. Ние ще се храним от тях. Ще ги погълнем и ще вземем силата им. С магия можеш да стигнеш до онези войници, все едно къде се крият. По-важното, Вренек, те няма изобщо да могат да се крият. — Стана и слезе едно стъпало надолу. — Можем да тръгнем право към тях. Можем да напуснем тази нощ и никой няма да ни спре.
— Трябва ми копието…
— Аз ще ти направя ново.
— Не искам ново.
Малките ѝ ръце се свиха в юмруци.
— Всичко което обещавам ли ще объркаш заради едно проклето копие?
— Все едно — каза Вренек, — Айвис каза, че лорд Аномандър ще говори с азатаная да хване теб и сестра ти.
Очите на Енви се присвиха.
— Казах ти твърде много.
Огнените змии се появиха отново. Загърчиха се и излетяха от дланите ѝ, змийските челюсти се разтвориха широко.
Нещо се завихри пред Вренек, блестящо и издуващо се. Близначните змии забиха зъбите си в него и той залитна назад от писъка, изригнал в черепа му. Усети смъртта на стария бог като юмрук в гърдите си. Свлече се назад и се блъсна във вратата от черно дърво.
Нещо от другата страна на вратата заудря по нея, разтърси рамката и мокър пясък се изсипа от тавана. Ударът разтърси Вренек и той се смъкна на пода, зашеметен и безпомощен.
Енви нападна отново, змиите изплющяха от ръцете ѝ.
Друг бог се намеси, понесе раните и умря в агония.
Енви се изсмя и слезе на площадката.
— Ще ги убия всички, Вренек! Освен ако не ми се предадеш!
Като в мъгла, Вренек зърна за миг движение на стъпалата зад Енви, а след това нещо скочи на гърба ѝ. Ръце стиснаха врата ѝ, мръсни пръсти задраха червени бразди по гърдите, шията и лицето ѝ.
Енви изпищя и падна заедно с другото момиче.
А то изкрещя безумно, без да спира да дере Енви с нокти:
— Не можеш да го имаш! Никога няма да го имаш!
„О, това трябва да е Спайт.“
Вренек изпълзя към ръба на площадката, забравил юмруците, блъскащи по вратата зад него, забравил двете сестри, които се деряха една друга с ръмжене и нокти. Хлъзна се тромаво надолу по стъпалата.
Останалите богове се струпаха ревностно около него, пронизителните им викове заехтяха в черепа му:
— Предупреди азатанаите, дете! Предупреди Висшия зидар! Тези двете, тези двете… тези двете…
Думите заглъхнаха, сякаш целият хор, който ги изричаше, бе запокитен в пропаст.
Вренек изведнъж се почувства страшно уморен. Лежеше на друга площадка, наполовина вътре, наполовина извън мътната светлина от коридора. Звуците от боя и тупащите юмруци все още отекваха над него и му бе трудно да повярва, че никой друг в замъка не може да ги чуе.
Потръпна в мразовитото течение по пода на коридора. Чуваше как вятърът напира и блъска в кепенците, бие по каменните стени.
Зимна буря ги връхлиташе.
А вечерната камбана звучеше тихо, като далечен гръм.
Вренек затвори очи и се остави тъмнината да го погълне.
— Момчето се е залутало някъде — каза Ялад. — Е, гладът скоро ще го притегли към масата.
Седяха на масата с другите от домакинството и с азатаная и чакаха лорд Аномандър, Айвис и Вренек.
Сандалат се намръщи на порталния сержант.
— Описваш го все едно, че е куче.
Усмивката на Ялад увехна.
— Моите извинения, милейди. Не исках да проявя неуважение. Но лорд Аномандър го намери полумъртъв от глад и момчето все още не се е възстановило напълно.
— Твърде малко удобства е имал в живота си — отвърна тя. — Трябва да поема известна отговорност за това. Трябваше да се противопоставя на майка ми, у която скръбта подхрани жестокост. Удари по Вренек, защото той беше най-безпомощният от нас. — Поклати глава. — Твърде много има да се поправя тук.
Седналият срещу Ялад хирург Прок взе чашата си и каза:
— Плътта се лекува бързо в сравнение с духа. Милейди, за детето ще ви трябва търпение. Може би наистина майка ви беше прекалено волна с камшика, но това, в дългосрочен план, може да се окаже по-малко увреждащо от простото пренебрежение. Момчето няма никакво основание да прояви доверчивост и никакъв прецедент, в който да вложи вяра в самата идея.