Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Все пак мисля, че това е лудост, Ранд ал-Тор — каза Мин, докато той грижливо поставяше Короната от мечове на главата си. Не искаше тези малки мечове отново да окървавят главата му. — Ти слушаш ли ме? Е, щом си решил на всяка цена да го изтърпиш, идвам с теб. Сам призна, че имаш нужда от мен, а в това нещо ще ти трябвам повече от всякога! — Беше прекрасна — с юмручетата на кръста, с потупващото краче, с блесналите очи.
— Ти оставаш тук — каза й той твърдо. Все още не беше сигурен какво смята да направи, не напълно, и не искаше тя да го види как се препъва в собствената си несигурност. А много се боеше, че ще се препъне. Очакваше обаче да му възразят.
Тя го изгледа намръщено и стъпалото й спря да потупва. Гневният блясък в очите й се стопи в тревога, която с едно мигване изчезна.
— Е, предполагам, че си достатъчно пораснал, за да можеш да прекосиш двора пред конюшнята, без да те водят за ръчица, овчарче. Освен това наистина изостанах с четенето.
Тя се отпусна в един от високите позлатени столове, сгъна крака под себе си и вдигна книгата, която бе престанала да чете, когато той пристигна. Понякога наистина изглеждаше съвсем погълната от четенето.
Ранд кимна. Точно това искаше — тя да си стои тук, в безопасност. Но все пак не беше нужно толкова да се захласва в четивото си, че съвсем да забрави за него.
В коридора пред вратата му клечаха шест Деви. Те го изгледаха твърдо, без да проговарят, а най-твърдо от всички — Нандера. Въпреки че Сомара и Несаир не й отстъпиха с много. Той си помисли, че Несаир е от Шайдо; трябваше да я следи много изкъсо.
Ашаманите също чакаха — Луз Терин пак замърмори нещо за убийства в главата му, — всички освен Наришма с Дракона на яките си, както и с Меча. Той заповяда отсечено на Наришма да застане на стража пред покоите му и мъжът рязко отдаде чест, й тъмните му очи, които сякаш виждаха всичко, се присвиха обвиняващо. Ранд не допускаше, че Девите ще си излеят неприязънта върху Мин, но нямаше защо да рискува. Светлина, та той наистина беше казал на Наришма всичко за капаните, които бе изтъкал в Камъка, когато го изпрати да му донесе Каландор. Младежът може би си въобразяваше някои неща. Да го изгори дано, това беше наистина налудничав риск.
„Само лудите никога не се доверяват.“ Луз Терин го промълви с насмешка. И доста налудничаво. Раните на хълбока на Ранд запулсираха; като че ли заотекваха една през друга в смътна болка.
— Заведете ме при Кацуан — заповяда той. Нандера плавно се изправи и тръгна, без да се обръща. Той я последва, другите закрачиха след него — Дащива и Флин, Мор и Хопвил. Докато вървяха, им даде набързо указания как да се държат. Флин, представете си, се опита да възрази, но Ранд го сряза — не беше време за боязън. Посивелият някогашен гвардеерц беше последният, от когото Ранд го очакваще. От Мор или Хопвил — може би. Макар да нямаха чак жълто около устата, все пак бяха достатъчно млади, за да останат бръсначите им сухи толкова дни, колкото ги мокреха. Но не и Флин. Меките чизми на Нандера не издаваха звук; стъпките на мъжете отекваха от високия ръбест таван, гонейки всекиго със сянката на сигурна заплаха. Раните му пулсираха.
И последният човек в Слънчевия палат вече познаваше Преродения Дракон от пръв поглед, а освен това знаеха кои и какво са мъжете в черните дрехи с него. Слуги в черни ливреи правеха ниски поклони и реверанси и бързаха да се махнат от очите им. Повечето благородници се оказваха почти толкова бързи да покрият достатъчно разстояние между себе си и петимата способни да прелеят мъже. Айлил ги изгледа с нечетливо изражение. Анайела се превзе, естествено, но когато Ранд се озърна през рамо, се оказа, че се е втренчила след него с лице досущ като на Нандера. Бертом се усмихна, докато подвиваше крак, мрачна усмивка, в която нямаше нито радост, нито доволство.
Нандера не проговори дори когато стигнаха целта си, само посочи една затворена врата с едно от копията си, завъртя се на пети и закрачи обратно натам, откъдето бяха дошли. Кар-а-карн без нито една Дева, която да го пази. Нима смятаха, че четирима Аша’ман са достатъчни, за да го опазят читав? Или тръгването й беше поредната проява на неприязън?
— Правете каквото ви казах — промълви Ранд.
Дашива се сепна, сякаш току-що съвзел се, и сграбчи Извора. Широката врата с всечени в нея отвесни жлебове се разтвори след лекия удар на поток от Въздух. Другите трима хванаха сайдин и последваха Дашива с навъсени лица.
— Преродения Дракон — прогърмя гласът на Дашива, леко увеличен от Силата, — кралят на Иллиан, Властелинът на утрото, идва да види жената на име Кацуан Мелайдрин.