Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна вдигна ръка към лицето си, втренчена в пръстена.
— Ричард… къде намери това?
— Накарах Сестра Улиция да ми го даде. Не заслужава да го носи.
— Накарал си…
— Вирна беше избрана за Прелат, Ричард — каза Уорън и я прегърна топло.
Ричард се усмихна широко.
— Гордея се с теб, Вирна. Сложи си го тогава.
— Ричард, Ан не е… Пръстенът ми беше отнет… Бях осъдена от трибунала… и отстранена от поста.
Сестра Дулсиния пристъпи напред:
— Вирна, ти си Прелатът. На процеса всяка от тук присъстващите Сестри гласува за теб.
Вирна огледа втренчените в нея лица.
— Наистина ли?
— Да — отвърна Дулсиния. — Бяхме подвластни на други, но всички вярвахме в теб. Ти беше избрана от Прелат Аналина. Имаме нужда от Прелат. Сложи пръстена.
Вирна кимна с насълзено лице в знак на благодарност към Сестрите, които в един глас изразиха съгласието си. Пъхна пръстена на безименния си пръст и го целуна.
— Трябва веднага да тръгваме. Императорският орден се кани да завземе Двореца.
Ричард я стисна за ръката и я обърна към себе си.
— Какво искаш да кажеш с това, че „Императорският орден се кани да завземе Двореца“? Какво искат те от Двореца на пророците?
— Пророчествата. Император Джаганг възнамерява да ги използва, за да разбере разклоненията в книгите, за да може да промени събитията в своя полза.
Сестрите зад нея ахнаха. Уорън закри лицето си с ръка и простена.
— Освен това — прибави Вирна — възнамерява да живее тук, под заклинанието на Двореца, за да може да управлява света, след като пророчествата му помогнат да унищожи всичките си врагове.
Ричард пусна ръката й.
— Не можем да му позволим да направи това. Разклоненията ще ни объркат. Няма да имаме никаква възможност за успех. Светът ще страда под тиранията му с векове.
— Няма какво да направим — каза Вирна. — Трябва да се махаме, иначе ще намерим смъртта си тук. Пък и по никакъв начин не можем да променим нещата, няма как да отвърнем на удара.
Ричард огледа събралите се Сестри, повечето от които познаваше, после погледът му отново се спря на Вирна.
— Прелате, ами ако унищожа Двореца?
— Какво! Как ще го направиш?
— Не знам. Но унищожих Кулите, а те също бяха издигнати от магьосниците от старите времена. Ами ако има начин?
Вирна облиза устни и отмести очи. Тълпата Сестри стоеше притихнала. Сестра Фийби си проби път през останалите.
— Вирна, не можеш да позволиш това!
— Може би това е единственият начин да спрем Джаганг!
— Но ти не можеш да го позволиш — промълви Фийби, готова да избухне в сълзи. — Това е Дворецът на пророците. Нашият дом.
— И ако го оставим така, ще се превърне в дома на пътешественика по сънищата.
— Но, Вирна — каза Фийби и я стисна за ръката, — без заклинанието ще остареем. Ще умрем, Вирна. Младостта ни ще угасне като свещ. Ще остареем и ще умрем, преди да сме имали възможност да живеем.
Вирна избърса от лицето й сълза.
— Всичко умира, Фийби, дори Дворецът. Не може да е вечен. Той изпълни целите си, а сега, ако не направим нещо, ще обречем на смърт много хора.
— Вирна, не можеш да направиш това! Не искам да остарявам!
Вирна сграбчи младата жена.
— Фийби, ние сме Сестри на светлината. Служим на Създателя в делата му, за да направим живота на хората на този свят по-добър. Единственият начин да изпълним предназначението си е да станем като останалите деца на Създателя. Да заживеем сред тях.
Разбирам страха ти, Фийби, но повярвай ми, не е толкова страшно. Под заклинанието на Двореца ние усещаме времето по различен начин. Не обръщаме внимание на бавното движение на вековете, както си представят другите отвън, но усещаме бързия ход на живота. Когато живееш навън, наистина не е много по-различно.
Дали сме клетва да служим, а не просто да живеем дълго. Ако искаш да живееш дълъг и празен живот, Фийби, можеш да останеш със Сестрите на мрака. Ако искаш да живееш изпълнен със смисъл, полезен, цялостен живот, тръгни с нас, Сестрите на светлината, към нашия нов живот отвъд това, което е било досега.
Фийби остана притихнала, по бузите й се стичаха сълзи. В далечината бушуваше огън, от време на време експлозии раздираха нощта. Шумът на битката приближаваше.
Накрая Фийби се обади:
— Аз съм Сестра на светлината. Искам да вървя със Сестрите си… където и да ни отведе това. Създателят ще бди над нас.
Вирна се усмихна и погали Фийби по бузата.
— Някой друг? — попита тя и огледа жените. — Някой друг да има някакви възражения? Ако имате, сега е времето да ги чуем. Да не ми дойдете по-късно и речете, че не съм ви дала възможност. Давам ви я сега.
Сестрите до една поклатиха глави. След малко изразиха гласно желанието си да вървят.