Кръвта на братството

— Хайде. Ще те заведа при някои от другите Сестри зад стената. Докато ме чакате, ще ти свалят яката.

След като остави Ейди при останалите, Вирна се запромъква по коридорите в крилото на Пророка. Сърцето й щеше да се пръсне. Докато потъваше все по-дълбоко в тъмните коридори, се подготвяше вътрешно за възможността Уорън да е мъртъв. Не знаеше какво са му сторили. Едва ли щеше да понесе да намери тялото му.

Не. Джаганг има нужда от Пророк, за да му помага с книгите. Ан я предупреди — сякаш преди векове — веднага да го измъкне от Двореца.

Мина й през главата, че Прелатът го е поискала, за да не бъде убит Уорън от Сестрите на мрака заради онова, което знае. Отклони тревожните мисли и огледа коридорите за какъвто и да е знак, който би могла да остави след евентуална битка Сестра на мрака.

Пред вратата към покоите на Пророка Вирна си пое дълбоко дъх и се плъзна във вътрешния коридор, минавайки през щитовете, които бяха държали Натан затворен близо хиляда години и които сега държаха Уорън.

Бутна вътрешната врата в мрака. Далечната двойна врата към малката градина на Пророка беше отворена, в стаята нахлуваше топъл нощен въздух, блестеше лъч лунна светлина. На масата имаше запалена свещ, но не осветяваше много.

Сърцето й подскочи, щом видя някой да става от стола.

— Уорън?

— Вирна! — Той се спусна към нея. — Благодаря на Създателя, че си избягала!

Надеждите и копнежите й в миг възбудиха старите й страхове и тя изпита силно безпокойство. Отстъпи назад. Закани му се с пръст.

— Що за глупост беше това да ми пращаш дакрата си! Защо не я използва, за да спасиш себе си! Да избягаш! Беше безумие да ми я изпращаш! Ами ако нещо се беше объркало? Какво си мислиш?

Той се усмихна.

— И аз се радвам да те видя, Вирна!

Тя потисна чувствата си под троснат отговор:

— Отговори на въпроса ми!

— Ами първо, никога не съм използвал дакра и се притеснявах да не сбъркам нещо. В такъв случай губехме единствения си шанс. Второ, с тая яка на врата не мога да мина през щитовете. Страхувах се, че ако не успея да накарам Лиома да я свали, ако тя избере да умре, вместо да го направи, тогава всичко би отишло напразно. Трето — каза той и предприе внимателна стъпка към нея, — ако само един от нас имаше шанса да се измъкне, исках това да си ти.

Вирна го изгледа продължително, в гърлото й се надигна буца. Не можеше да се сдържа повече, обви ръце около врата му.

— Уорън, обичам те. Искам да кажа, истински, силно те обичам.

Той я прегърна нежно.

— Нямаш представа колко дълго съм чакал да чуя тези думи, Вирна. И аз те обичам.

— Ами бръчките ми?

Той се усмихна със сладката си, топла, изпълнена със светлина усмивка.

— Някой ден, когато имаш бръчки, ще ги обичам и тях.

За тези думи и за всичко останало тя не можа да се стърпи и го целуна.