Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Какво ще правим, Ричард?
Той вдигна поглед към металната пластина. Беше над светещия слой, прорязващ стаята от край до край. Вече нямаше как да стигне до пластината, без да пробие слоя над тях.
— Трябва да се измъкнем оттук или това нещо ще ни убие, както е убило тези войници. Трябва да се изправя.
— Да не си се побъркал? Не можеш да го направиш.
— Имам пелерина на сбърз. Може би ако я използвам, светлината няма да ме открие.
Калан опря длан в гърдите му.
— Не!
— Ако не опитам, така или иначе ще умра.
— Ричард, не!
— Имаш ли по-добра идея? Времето ни изтича.
Тя изръмжа от ярост и протегна ръка към вратата. От юмрука й изхвръкна синя светкавица. Вратата се назъби от линии синя светлина.
Тънкият слой мъгла се отдръпна, сякаш оживял и изпитал болка от магията й. Вратата потръпна, но не се отвори.
С отдръпването на светлината към средата на стаята, Ричард скочи и залепи ръка върху пластината. Вратата изскърца и се отмести. Съскащите сини искри от ръцете на Калан се стопиха с отварянето й. Светлината започна да се разгръща и отново покри стаята.
Ричард стисна ръката на Калан. Изправи я и я дръпна през отвора след себе си. Строполиха се на земята отвън, задъхани и вкопчени един в друг.
— Стана — каза тя и си пое дъх, изгонвайки страха. — Знаех, че си в опасност, така че магията ми проработи.
Щом вратата се отвори докрай, светлинната пелена тръгна към тях.
— Трябва да се махаме оттук — каза той и се изправиха.
Тръгнаха назад, без да изпускат от поглед мъглата, която тръгна след тях. И двамата изпухтяха, блъснали се в невидима бариера. Ричард заопипва повърхността й, но не откри отвор. Обърна се и видя, че светлината почти ги застига.
С яростен крясък, породен от необходимостта, стрелна ръце напред.
Въжета черна светкавица, необятна празнота в съществуването на живота и светлината, като самата вечна смърт, се стрелнаха напред, заизвиваха се и затанцуваха в протегнатите му ръце. Щом Субстрактивната магия се вряза в света, се чу оглушителен трясък. Калан потръпна. Покри ушите си с ръце и се затресе.
В центъра на подземията мъглявото сияние като че се възпламени. Почувства мощен, нисък тътен в гърдите си и в камъка под краката си.
Рафтовете с книги отхвръкнаха назад, във въздуха се вдигна облак от листа, които се възпламениха в рояк от искри. Светлината виеше като жива. Ричард усети черната светкавица да изригва от тялото му, силата и яростта бяха извън всяко осъзнаване, прогаряха го и бушуваха в подземията.
Калан се притисна до него.
— Ричард! Ричард! Трябва да бягаме! Ричард! Чуй ме! Бягай!
Гласът й сякаш идваше от огромно разстояние. Черните въжета на Субстрактивната магия внезапно се прекъснаха. Светът се върна, втурнал се в празнотата на осъзнаването, Ричард отново се почувства жив. Жив и втрещен.
Невидимата бариера, пречила на бягството им, беше изчезнала. Той стисна Калан за ръката и побягна. Отзад сърцевината на светлината беснееше и виеше, ставаше все по-ярка, звукът се усилваше.
Добри духове, помисли си той, какво направих?
Затичаха се през каменните коридори, нагоре по стълбища, през фоайета, които ставаха все по-луксозни с всеки следващ етаж, с килими и облицовани стени, с лампи вместо факли. Пред тях бягаха издължените им сенки, хвърляни не от лампите, а от живата светлина зад тях.
Изхвърчаха през една врата и се оказаха в сърцето на нощта, оживяла в битка. Мъже в кървавочервени наметала се биеха в жестока схватка с други, които Ричард никога преди не беше виждал. Някои от непознатите бяха с бради, мнозина с бръснати глави, но всички с халка на лявата ноздра. Със странните си кожени колани, някои изпъстрени с остри шипове, с наметалата си от необработена кожа изглеждаха като диваци. Към това впечатление се прибавяше и начинът, по който се биеха: въртяха мечовете и брадвите си със зловещи усмивки на лицата, стоварваха ги върху противника, отблъскваха удари и си проправяха път с кръгли щитове с по един дълъг шип в центъра. Макар никога преди да не бе виждал тези мъже, Ричард предположи, че сигурно са от Императорския орден.
Не забави крачка, мина като вихър през сърцето на битката, като дърпаше Калан след себе си в посока към моста. Когато един от войниците от Императорския орден се втурна към него и се опита да го спре с крак, Ричард отстъпи, сключи ръка под коляното му и го метна встрани, почти без да забавя устремения си ход. На следващия си нападател отвърна с лакът в лицето, от което онзи се строполи на земята.
В средата на източния мост, който водеше към полето и където се намираха Блатистите гори, шестима от „Братството“ се биеха с горе-долу толкова противници от Ордена. Един меч се спусна към Ричард и той се наведе рязко, за да го избегне, войникът, който го нападна, се претърколи през гърба му и падна от моста, Ричард използва освободилото се пространство и се втурна напред с Калан.