Кръвта на братството

Филипа се извърна, падна на колене и повърна. Две от Сестрите, дошли с нея, направиха същото.

— Скъпи Създателю — успя да промълви Филипа между спазмите. — Човешки ум не го побира. Ще сънувам кошмари до края на дните си.

Ричард се заслуша в приближаващата битка.

— Вирна, трябва незабавно да изчезвате оттук. Нямаме време за губене.

Тя кимна.

— Двамата с Калан ще ни настигнете.

— Не. Трябва незабавно да се върнем в Ейдиндрил. Нямам време да ти обяснявам точно сега, но ние с нея имаме необходимата магия, за да успеем да стигнем бързо там. Иска ми се да взема и вас, но не мога. Побързайте. Тръгнете на север. Армия от сто хиляди Д’Харански войници се е насочила на юг да търси Калан. Те ще ви осигурят по-голяма защита, както и вие на тях. Кажете на Генерал Рейбич, че тя е с мен и е добре.

Ейди си проправи път напред и хвана Ричард за ръката.

— Как бъде Зед?

Гласът му застина в гърлото. Затвори очи, за да потисне болката.

— Съжалявам, Ейди. Не съм виждал дядо си. Опасявам се, че може би е бил убит в Кулата.

Ейди избърса бузата си и се покашля.

— И аз съжалявам, Ричард — прошепна тя дрезгаво. — Дядо ти бъде добър човек. Но поема твърде много отчаяни рискове. Предупреждавах го.

Ричард прегърна старата чародейка и тя тихичко поплака в прегръдката му.

Кевин се втурна откъм портата с меч в ръка.

— Или трябва да тръгваме веднага, или да се бием.

— Вървете — каза Ричард. — Няма да спечелим войната, ако загинете в битката. Трябва да се бием по нашите правила, а не по тези на Джаганг. При него има и магьосници, не само войници.

Вирна се обърна към Сестрите, послушниците и младите магьосници. Хвана за ръката две момичета, които явно имаха нужда от успокоение.

— Всички вие, слушайте. Джаганг е пътешественик по сънищата. Единствената ни защита от него е верността ни към Ричард. Ричард е роден с дарбата и с магия, предавана му от неговите предци, която го предпазва от пътешествениците по сънищата. Лиома се опита да прекърши връзката ми с него, за да позволи на Джаганг да влезе в съзнанието ми и да ме отведе. Преди да тръгнем, всички вие се поклонете и се закълнете във вярност към Ричард, за да бъдете сигурни, че ще сме защитени от врага си.

— Щом е по ваше желание — каза Ричард, — тогава направете го, както е било определено от Алрик Рал — създателя на връзката за тази защита. Ако искате да го направите, тогава ви моля да ми заявите отдадеността си, както е било правено през поколенията и с първоначалния замисъл на този акт.

Ричард им каза думите, както ги бе произнасял самият той, после застана безмълвен, почувствал тежестта на отговорността не само към събралите се, но и към хилядите в Ейдиндрил, чийто живот зависеше от него. През това време Сестрите на светлината и поверените им възпитаници паднаха на колене и в един глас, надвиквайки шума на битката, оповестиха връзката си:

„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“