Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Петдесет и първа глава
Ричард притисна Калан до стената във влажния, тъмен каменен коридор и изчака през разклонението да премине отряд войници с кървавочервени наметала. Щом ехото от ботушите им заглъхна в далечината, Калан се вдигна на пръсти и прошепна:
— Не ми харесва тук долу. Ще успеем ли да се измъкнем живи от това място?
Той лепна бърза целувка по притесненото й чело.
— Разбира се, че ще се измъкнем живи. Обещавам ти. — Взе ръката й и се пъхнаха под една ниска греда. — Хайде, подземията са точно пред нас.
По стените, между отделните каменни блокове, където водата се бе спускала на ручейчета, се бяха образували жълти ивици. Тук-там от тавана стърчаха вкаменени висулки с цвят на жълтък, а под тях подът се бе вдигнал на бабуни. След две факли разстояние коридорът стана по-широк и таванът се вдигна, за да побере огромната обла врата на входа на подземията.
Щом видяха три метра дебелата врата, Ричард разбра, че нещо не е наред. Не само че забеляза призрачната светлина, струяща иззад вратата, но косъмчетата по тила му настръхнаха и усети шепота на магията да напряга ръцете му, сякаш го погалиха паяжини.
Разтърка ръце, за да премахне гъделичкащото усещане, и се приближи към Калан.
— Усещаш ли нещо странно?
Тя трепна. Ричард видя тялото веднага, щом приближиха преддверието. На земята лежеше свита на топка жена, сякаш заспала. Но Ричард знаеше, че не спи. Беше неподвижна като камък.
Малко по-нататък отвъд стената вдясно бяха пръснати десетина трупа на войници от „Кръвта на братството“. Ричард потръпна при гледката, в стомаха му се настани смущаващо чувство. Всеки от мъжете бе с отсечена горна част на тялото — през ризницата, през гърдите. Подът се бе превърнал в кърваво езеро.
Колкото повече приближаваше до кръглия отвор в стената, толкова по-ясно му ставаше.
— Слушай, трябва първо да взема нещо — каза той. — Чакай ме тук. Ще ми отнеме само няколко минути.
Калан го дръпна за ръкава.
— Знаеш правилата.
— Кои правила?
— Не ти е позволено да се отдалечаваш на повече от три метра от мен до края на живота си или ще се ядосам.
Ричард се вгледа в зелените й очи.
— Предпочитам да си ядосана, отколкото мъртва.
Тя сбърчи чело.
— Помисли си добре. Чаках твърде дълго мига, в който ще сме отново заедно, за да те пусна да ми се изплъзнеш. Какво толкова важно има там вътре, че трябва да отидеш? Можем да опитаме и оттук — да хвърлим факли, да подпалим мястото, нещо такова. Всичките книжа ще пламнат като слама. Не е нужно да влизаме вътре.
Ричард се усмихна.
— Казвал ли съм ти някога колко те обичам?
Тя си притисна в ръката му.
— Кажи ми. Какво е това, за което си готов да жертваш живота ни?
Ричард въздъхна.
— Има една пророческа книга за мен. Преди ми помогна. Ако успеем да унищожим всички тези книги, искам да запазя поне нея. Може пак да помогне.
— Какво казва за теб?
— Нарича ме „фуер грисса ост драука“.
— Какво означава това?
Той се обърна към подземията.
— Онзи, който носи смърт.
Тя притихна за момент.
— И как смяташ да влезем?
Той огледа труповете.
— Ами със сигурност не бива да вървим изправени. — Той вдигна ръка на нивото на гърдите си. — Нещо ги е прерязало от такава височина. Каквото и да правим, не бива да се изправяме.
На височината на гърдите, подобно тънък слой мъгла, над стаята бе надвиснала водниста завеса. Сякаш искреше, запалена от нещо, но Ричард не можеше да прецени от какво.
Те запълзяха на ръце и колене, навлязоха в подземията и завиха към рафтовете с книги, за да не им се налага да газят из кървавото езеро. Отдолу под завесата изглеждаше още по-странно. Не приличаше на никоя мъгла, която Ричард бе виждал. Сякаш бе направена от светлина.
Някакъв стържещ звук ги накара да застинат безмълвни, неподвижни. Ричард хвърли поглед през рамо и видя три метра дебелата врата да започва да се затваря. Прецени, че колкото и да бързат, няма да успеят да стигнат до нея навреме, преди да се е затворила съвсем.
Калан извърна поглед от вратата.
— Заключени ли сме тук? Как ще се измъкнем? Има ли друг път навън?
— Това е единственият изход, но ще мога да я отворя — каза Ричард. — Вратата действа в синхрон с един щит. Ако поставя ръката си на металната пластина на стената, ще се отвори.
Зелените й очи се взряха в лицето му.
— Сигурен ли си, Ричард?
— Напълно. Винаги ставаше така преди.
— Ричард, след всичко, което преживяхме, сега, когато сме заедно, искам и двамата да се измъкнем живи оттук.