Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Не мога да задействам проклетото нещо. Все едно да се опиташ да запалиш огън под вода.
Тя го сграбчи за робата.
— Зед, трябва да го направим.
Той я погледна с тревожни очи.
— Знам. Но онези, които са изтъкали мрежата, са притежавали и Субстрактивна магия. Аз имам само Адитивна. Опитах всичко. Мрежата е толкова здрава, че не мога да я пробия по никакъв начин. Не може да стане. Съжалявам.
— Аз изтъках светлинна мрежа в Двореца. Може да се направи.
— Не съм казал, че не съм я изтъкал, казах, че не мога да я запаля. Не и тук при възела.
— Опитал си се да я запалиш! Да не си откачил?
Той сви рамене.
— Отчаяна постъпка, нали помниш? Съмнявах се, че ще стане, така че трябваше да направя някои проби. И добре че го направих, защото иначе щяхме да се заблудим, че е станало. А не може. Може да се запали само за живот. Не може да се увеличи и да унищожи заклинанието.
Ан помръкна.
— Поне ако някой влезе вътре — да се надяваме, че ще е Джаганг, — ще го убие. После ще омаломощят щита и ще правят с подземията каквото си поискат.
— Ще им струва скъпо. Оставих някои от „номерата“ си. Мястото е вълчи капан.
— Нищо ли друго не можем да направим?
— Достатъчно голямо е, за да погълне всичко, но не мога да го дезактивирам. Ако онези Сестри на мрака наистина си служат със Субстрактивна магия, както твърдиш, можеш да помолиш някоя от тях да се опита да възпламени светлинната мрежа.
Ан кимна.
— Значи това е всичко, което можем да направим. Остава да се надяваме, че нещата, които си заредил, ще ги убият. Макар да не можем да унищожим Двореца, може пък да се окаже достатъчно. — Стисна Холи за ръката. — Най-добре да се махаме оттук. Натан ни чака. Трябва да избягаме, преди Джаганг да е дошъл или да са ни открили Сестрите.
Петдесета глава
Щом видя на лунната светлина да проблясва стомана, Вирна се скри зад каменна пейка. Звуците на битка огласяха дворовете на Двореца. Бяха казали, че войниците с кървавочервени наметала са пристигнали неотдавна и са на страната на Императорския орден, но сега й се струваше, че са готови да убиват всеки, който се изпречи на пътя им.
От мрака изскочиха двама от тях. От другата страна, откъдето бе видяла да проблясва стомана, изскочи фигура и ги посече за нула време.
— Двама от „Братството“ — прошепна женски глас. Звучеше й познат. — Хайде, Ейди.
От сенките се измъкна още една тънка фигура. Жената бе използвала меч, а Вирна имаше своя Хан, за да се защити. Реши да рискува и се изправи.
— Кой е там? Покажи се.
Мечът се повдигна и луната отново блесна в него.
— Кой пита?
Надяваше се да не поема глупави рискове, но сред жените в Двореца имаше и приятели. Все пак стисна по-здраво дакрата си.
— Вирна.
Фигурата в сянка замръзна.
— Вирна? Сестра Вирна?
— Да. Кой е там? — прошепна тя в отговор.
— Калан Амнел.
— Калан! Не може да бъде. — Вирна изскочи на светло и се спусна към жената. — Скъпи Създателю, истина е. — Вирна я прегърна. — О, Калан. Толкова се тревожех да не те убият.
— Вирна, не можеш да си представиш колко се радвам да видя приятел.
— Кой е с теб?
Приближи се стара жена.
— Мина доста време, но още те помня, Сестро Вирна.
Вирна зяпна, опитвайки се да свърже с нещо познато лицето на старата жена.
— Съжалявам, но не те познавам.
— Аз бъда Ейди. Прекарах тук известно време, преди петдесет години, когато бъда млада.
Вирна повдигна вежди.
— Ейди! Спомням си Ейди.
Вирна не каза гласно, че си спомня друга, млада Ейди. Отдавна се беше научила да не изрича подобни неща. Хората от външния свят живееха в друг ритъм на времето.
— Сигурно си спомняш името, но не и лицето ми. Бъде преди много време. — Ейди топло прегърна Вирна. — Бъдеш онази, която помня. Бъдеш мила с мен тогава.
Калан прекъсна спомените им:
— Вирна, какво става тук? Бяхме доведени от „Кръвта на братството“ и току-що успяхме да избягаме. Трябва да се махаме, но като че ли навсякъде е избухнала битка.
— Дълга история, а точно сега нямам време да ви я разказвам. Пък и не съм сигурна, че я знам цялата. Но си права, трябва веднага да се махаме. Сестрите на мрака завзеха Двореца, император Джаганг и Орденът ще пристигнат всеки момент. Трябва незабавно да отведа оттук Сестрите на светлината. Идвате ли с нас?
Калан огледа двора за признаци на опасност.
— Добре, но трябва да прибера Ахерн. Той ни беше верен. Не мога да го оставя. И доколкото го познавам, ще иска да си върне екипажа и каретата.
— Пуснах Сестрите да съберат всички, които са ни верни — каза Вирна. — Ще се срещнем ей там наблизо, от другата страна на тази стена. Пазачът, който стои на онази порта, е верен на Ричард — както и останалите с него. Казва се Кевин. Може да му се има доверие. Щом се върнеш, само му кажи, че си приятел на Ричард. Това е паролата. Ще те пусне.