Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Е, ако не си бях счупила меча и не се бе наложило да действам с ножа си, нямаше да ти е толкова лесно. Но не съм ядосана.
— Не за това, ще ти обясня…
— Знам за кое, Ричард. Не съм ядосана. Вярвам ти. Ще трябва да си поговорим, но не съм ядосана. Единственото, с което можеш да ме ядосаш, е, ако отсега нататък, до края на живота си, се отдалечиш на повече от три метра от мен.
Той се усмихна.
— В такъв случай никога няма да те ядосам. — Усмивката му изведнъж помръкна, главата му се отпусна на земята. — О, не, ще те ядосам. Нямаш представа каква каша забърках. Добри духове…
Тя го целуна пак — нежно, меко, топло. Той прокара длан по дългата й, гъста черна коса.
Отблъсна я лекичко за раменете.
— Калан, трябва да се махаме оттук. Веднага. Загазили сме го. Аз съм го загазил.
Калан се извъртя от него и седна изправена.
— Знам. Орденът идва. Трябва да побързаме.
— Къде са Зед и Грач? Да ги приберем и да изчезваме.
Тя го изгледа.
— Зед и Грач ли? Не са ли с теб?
— С мен? Не. Мислех, че са с теб. Изпратих Грач с писмо. Добри духове, не ми казвай, че не си получила писмото. Не е чудно, че не си ми ядосана. Изпратих…
— Получих писмото. Зед използва заклинание, за да стане по-лек и да може Грач да го отнесе при теб. Тръгнаха към Ейдиндрил преди седмици.
На Ричард му прилоша. Спомни си мъртвите сбързове, покрили крепостната стена на Кулата.
— Не сме се срещнали — прошепна той.
— Може да си тръгнал, преди да са пристигнали. Сигурно си пътувал седмици насам.
— Напуснах Ейдиндрил вчера.
— Моля? — прошепна тя с ококорени очи. — Как е…
— Плъзгата ме донесе. За по-малко от ден. Поне така си мисля. Може да са били и два. Не знам точно, но луната изглеждаше същата.
Ричард осъзна, че дрънка глупости, и спря.
Лицето на Калан се разми пред погледа му. Гласът му зазвуча глухо, сякаш някой друг говореше:
— В Кулата открих едно място, където явно се бе водила битка. Навсякъде имаше мъртви сбързове. Спомням си, че си помислих, че изглежда така, сякаш Грач ги е убил. Беше на ръба на висока стена.
В една вдлъбнатина на стената имаше кръв, която се спускаше надолу по стената. Потопих пръст. Кръвта на сбързовете мирише. Част от тази кръв не беше на сбърз.
Калан го прегърна нежно.
— Зед и Грач — прошепна той. — Сигурно са били те.
Тя го стисна по-здраво.
— Съжалявам, Ричард.
Той отмести ръцете й и се изправи, подаде й ръка.
— Трябва да се махаме оттук. Направих нещо ужасно и Ейдиндрил е в опасност. Трябва незабавно да се върна там.
Очите му се спряха на яката на врата й.
— Какво прави това там?
— Залови ме Тобайъс Броган. Дълга история.
Преди да е довършила изречението си, той сключи пръсти около яката. Без да мисли, подтикван от нуждата и яростта, усети силата да изпълва центъра на покоя вътре в него и да тръгва през ръката му.
Яката затрепери в дланите му.
Пръстите на Калан се спуснаха към врата й. Въздъхна облекчено, почти извика.
— Върна се — прошепна тя и се облегна на него, с ръка върху гърдите си. — Усещам Изповедническата си сила. Отново мога да я докосвам.
Той я прегърна с една ръка.
— По-добре да изчезваме оттук.
— Ходих да прибера Ахерн. На път за там счупих меча си. В един от „Кръвта“. Падна лошо — обясни тя на зачуденото му изражение. — Казах на Ахерн да тръгне на север към Сестрите.
— Към Сестрите? Какви Сестри?
— Открих Сестра Вирна. Тя събира Сестрите на светлината, младите мъже, послушниците и стражите и бяга с тях. Тъкмо се канех да ги догоня. Оставих Ейди при тях. Да побързаме, все още може би не е късно. Сигурно не са далеч.
Кевин зяпна, щом се показа иззад стената и застана готов за атака срещу двамата.
— Ричард! Наистина ли си ти?
Ричард му се усмихна.
— Съжалявам, Кевин, този път не ти нося бонбони.
Кевин го перна по ръката.
— Верен съм ти, Ричард. Почти всички стражи са ти верни.
Ричард се намръщи в тъмното.
— Трогнат съм… Кевин.
Войникът се извърна и извика почти шепнешком:
— Ричард е!
Щом двамата с Калан се шмугнаха през вратата, около тях се насъбра тълпа. На мигащата светлина от огньовете на пристанището Ричард позна Вирна и я прегърна.
— Вирна, толкова се радвам да те видя! — Той я блъсна лекичко на една ръка разстояние. — Но трябва да ти кажа, че имаш нужда от баня.
Вирна се засмя. Необичаен, странен звук. Уорън се плъзна покрай нея и прегърна Ричард сияещ.
Ричард взе ръката на Вирна и пъхна вътре пръстена на Прелата.
— Чух за смъртта на Ан. Съжалявам. Това е пръстенът й. Мисля, че по-добре от мен знаеш какво трябва да се направи с него.