Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Иззад ъгъла изскочи малка групичка мъже с кървавочервени наметала, решени да го убият. Той се завъртя, изрита единия в коляното и наръга другия в корема с ножа си. Преди мечовете им да са успели да го блокират, преряза гърлото на трети и счупи нечий нос с лакът.
Беше бесен — изгубен в бушуващата ярост на магията, струяща през него.
Макар мечът да не беше у него, магията не го напускаше. Той беше истинският Търсач на истината, свързан безвъзвратно с магията си. Тя го изпълваше със смъртно отмъщение. Пророчествата го наричаха фуер грисса ост драука, което на високо Д’Харански ще рече „онзи, който носи смърт“. Движеше се в нощта като сянка. Вече разбираше думите, сега, когато бяха написани.
Поразяваше мъжете от „Кръвта на братството“ като вятър статуи.
За миг всичко потъна в тишина.
Ричард се задъхваше от ярост, извисил се над телата, искаше му се да са на Сестри на мрака вместо на техни подчинени. Искаше онези петте.
Те му казаха къде е Калан, но когато пристигна на мястото, нея я нямаше. Във въздуха още не се бе разнесъл димът от битката. Стаята беше порутена като от яростна магия. Откри телата на Броган, Галтеро и на жена, която не познаваше.
Калан, ако е била там, сигурно е избягала, но направо побесняваше при мисълта, че може да е при Сестрите, и още по-лошо — че те може да са я отвели при Джаганг. Трябва да я намери.
Трябва да стисне за гърлото Сестра на мрака и да я накара да говори.
В Двореца бушуваше битка. Струваше му се, че „Кръвта на братството“ са се вдигнали срещу всички. Беше видял мъртви стражи, мъртви работници от персонала, мъртви Сестри.
Както и множество мъртви войници от „Кръвта“. Сестрите на мрака ги посичаха безмилостно. Ричард бе свидетел как една помете за секунди цял отряд от стотина войници. Беше свидетел и на необуздания гняв на мъже, прииждащи от всички посоки, насочен към една-единствена Сестра. Разкъсаха я като кучета лисица.
Спусна се след Сестрата, отблъснала сто наведнъж. Не я откри и тръгна да търси друга. Все някоя ще му каже къде е Калан. Ако трябва, ще убие всички Сестри на мрака в Двореца, до последната, но една от тях ще проговори.
Двама от „Кръвта“ го забелязаха и се спуснаха към него в смъртна атака. Мечовете им посякоха само въздух. Повали ги с ножа си, почти без да се замисли, и преди вторият да докосне земята с лицето си, вече се беше изправил и продължаваше нататък.
Изгуби дирята на убитите войници от „Кръвта на братството“. Пронизваше ги само ако го нападнеха. Не можеше да избягва всички войници по пътя си. Ако тръгнеха срещу него, беше по техен избор, не по негов. Не те бяха негова цел, търсеше Сестра.
Край една стена забеляза скупчени сенки. Прилепи се до една издутина и видя по пътеката да притичва тъмна фигура. С приближаването й, по развятата коса и по телосложението разбра, че е жена.
Най-после Сестра.
Когато се изправи срещу нея, пред очите му блесна острие. Знаеше, че всяка Сестра носи дакра. Сигурно е това, а не нож. Знаеше още и колко смъртоносна е дакрата и колко изкусни са Сестрите в употребата й. Не искаше да рискува.
Завъртя крак и изрита оръжието от ръката й. Можеше да й счупи челюстта, за да не вика за помощ, но му трябваше да говори, искаше да разбере къде е Калан. Ако действа достатъчно бързо, тя няма да има време да вдигне тревога.
Сграбчи китката й и я изви зад гърба й. Тя понечи да го удари с другия си юмрук, но Ричард реагира навреме и след миг и двете й ръце бяха обездвижени. Вдигна ръката с ножа към гърлото й и се дръпна назад. Падна по гръб и я повлече върху себе си. Сключи крака около нейните, за да не може да рита. Беше обезвредена и безпомощна за нула време.
Допря острието в гърлото й.
— В много лошо настроение съм — каза през стиснати зъби. — Ако не ми кажеш къде е Майката Изповедник, ще умреш.
Тя едва дишаше.
— Каниш се да й прережеш гърлото, Ричард.
Сякаш цяла вечност съзнанието му се опитваше да проникне в смисъла на думите, които чу. Тя май му говореше с гатанки.
— Ще ме целунеш ли, или предпочиташ да ми прережеш гърлото? — попита жената, все още задъхана.
Гласът на Калан. Отпусна китките й. Тя се завъртя, лицето й бе на милиметри от неговото. Тя е. Наистина е тя.
— Добри духове, благодаря ви — прошепна той, преди да я целуне.
Яростта му утихна като езеро в спокойна лунна нощ. Притисна я до себе си в болезнена прегръдка.
Пръстите му нежно докоснаха лицето й, сънят се превърна в реалност. Нейните пръсти пробягаха по бузата му, погледът й не се отделяше от очите му, нито тя, нито той имаха нужда от думи. За миг светът спря да се върти.
— Калан — най-сетне промълви той. — Знам, че си ми ядосана, но…