Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Ще се измъкнем. Трябва. Има хора, които се нуждаят от помощта ни.
— В Ейдиндрил ли?
Той кимна, опитваше се да намери думите, с които да й каже каквото има да й казва, думите, с които да запълни пространството, което се страхуваше, че ще се издигне помежду им.
— Калан, не направих онова, което стана, от егоистични подбуди — кълна се. Искам да го знаеш. Знам колко много те нараних, но това беше единственото, което можах да направя, преди да е станало твърде късно. Направих го само защото вярвах истински, че това е единственият начин да предпазим Средната земя от Императорския орден.
Знам, че целта на Изповедниците е да защитават хората, а не просто да властват. Вярвах, че ще разбереш, че съм действал от такива подбуди, макар и не по твое желание. Исках да защитя хората, не да ги управлявам. Но от онова, което ти причиних, ме заболя сърцето.
Над каменната стая надвисна дълга тишина.
— Ричард, когато прочетох писмото ти за пръв път, бях съсипана. В ръцете ми бе поверено свято доверие и не исках да съм Майката Изповедник, изгубила Средната земя. На път за насам, с яката около врата, имах доста време за мислене.
Тази нощ Сестрите направиха нещо благородно. Пожертваха трихилядолетната си власт за по-висока цел — да помагат на хората. Може онова, което направи, да не ми харесва, и ти така или иначе ще ми обясниш някои неща, но ще те изслушам с любов в сърцето. Изпитвам любов не само към теб, но и към народа на Средната земя, който има нужда от помощ.
През седмиците, докато пътувахме насам, си мислех, че трябва да живеем в бъдещето, а не в миналото. Познавам те и знам, че не би го направил от егоистични подбуди.
Ричард прокара опакото на пръстите си по бузата й.
— Гордея се с теб, Майко Изповедник.
Тя целуна пръстите му.
— По-късно, когато никой не се опитва да ни убие, ще скръстя ръце, ще се намръщя и ще стъпвам както подобава на истинска Майка Изповедник, докато ти запецваш и заекваш и се опитваш да ми обясниш смисъла на стореното от теб, но засега можем ли просто да се измъкнем оттук?
Калан изпълзя по-близо до него. Той провери за опасности във всички посоки и ги поведе, съпътстван от необяснимо чувство за тревога. Не знаеше дали усеща нещо наистина или си внушава, но не смееше да пробва. Започваше да се научава да вярва на инстинктите си и да не търси доказателства.
Щом стигнаха до малката стаичка в дъното, видя книгите на библиотечката край стената. Търсената беше между тях. Проблемът беше, че книгата бе на рафт, който се вдигаше над нивото на мъглата. Не би пробвал да се пресегне нагоре. Не знаеше точно какво представлява слоят светлина, но бе сигурен, че е вид магия, и видя какво е причинил на войниците.
С помощта на Калан разклатиха библиотечката, докато падне. Книгите са разхвърчаха във всички посоки, но търсената падна върху масата. Слоят трептеше буквално на няколко инча от нея. Ричард внимателно плъзна ръка по плота, усети гъделичкането по опакото на дланта си. Накрая я достигна с пръсти и я бутна от ръба.
— Ричард, нещо не е наред.
Той взе книгата и бързо я разлисти, за да се убеди, че е търсената. Макар вече да можеше да чете високо Д’Харански и да познаваше повечето думи, нямаше време да осъзнае смисъла.
— Какво? Какво не е наред?
— Виж мъглата над нас. Когато влязохме, беше на нивото на гърдите ни. Сигурно именно тя е прерязала онези войници. Погледни я сега.
Без Ричард да забележи, светлият слой се бе смъкнал почти до нивото на масата. Втъкна книгата в колана си.
— Следвай ме, бързо.
Той запълзя към изхода, Калан го следваше по петите. Не му беше трудно да си представи какво ще стане, ако светещата магия ги застигне.
Тя извика. Ричард се обърна и я видя просната на пода.
— Какво има?
Тя се опита да се придвижи напред на лакти, но не помръдна.
— Нещо ме стисна за глезена.
Ричард се върна малко назад и я сграбчи за китката.
— Пусна ме веднага щом ти ме докосна.
— Хвани ме здраво за глезена и да се махаме оттук.
Тя ахна.
— Ричард! Виж!
При докосването му светлината над главите им слезе още надолу, сякаш магията го бе почувствала, бе усетила плячката си и се канеше да я улови. Имаха място колкото едва-едва да пълзят. Ричард, забърза към вратата с Калан, стиснала се за глезена му.
Преди да я достигнат, светлината се смъкна още по-надолу, Ричард я усети да се залепва за гърба му.
— Наведи си!
Калан се прилепи за пода веднага щом той й извика и двамата запълзяха по корем. Щом най-сетне стигнаха до вратата, Ричард се обърна по гръб. Светлината трептеше на милиметри над него.
Калан го сграбчи за ризата и се придърпа към него.