Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че старицата повярвала на клетвите на царицата, без да знае какво е затаила в душата си. А проклетницата била намислила, ако онази не му е съпруга и децата не приличат на него, да го погуби. Старицата й целунала ръка, върнала се при Хасан и му предала думите й. Той изгубил ума и дума от радост, целунал й главата, а тя рекла:
— Синко, не ме целувай по главата, ами по устата, пък нека тази целувка бъде най-сладката в живота ти! Не се стеснявай да ме целунеш по устата — нали аз станах причина да се срещнеш с нея! Бъди спокоен, очите ти да са сухи, а душата — доволна!
Сбогувала се тя с него, потеглила, а той пропял следните стихове:
А старицата повела въоръжените конници към острова, където живеела сестрата на царицата. Между двата града имало три дни път. Шауахи се явила при Манар ас-Сана, предала й поздрав от сестра й Нур ал-Худа и й съобщила за силното й желание да я види заедно с децата й. Предала й упрека на царицата, че досега не й е гостувала.
— Сестра ми има право! — съгласила се царкиня Манар ас-Сана. — Небрежна бях към нея, но сега ще й гостувам!
Наредила тя да опънат шатрите извън града, събрала богати дарове. Баща й цар Акбар погледнал през прозореца, видял опънатите шатри, запитал какво е това, и получил отговор:
— Царкиня Манар ас-Сана приготвя шатрите си за път, ще гостува на сестра си Нур ал-Худа!
Този цар имал седем дъщери и всички, с изключение на най-малката — Манар ас-Сана, били от една и съща майка. Голямата се казвала Нур ал-Худа, втората — Наджмат ас-Субх, третата — Шамс ад-Даха, четвъртата — Шаджарат ад-Дур, петата — Кут ал-Кулуб, шестата — Шараф ал-Банат и седмата — Манар ас-Сана. Тя им била сестра само по баща, била най-малката, а именно тя била съпругата на Хасан…
Старицата целунала земята пред Манар ас-Сана и рекла:
— Царица Нур ал-Худа, сестра ти, ми нареди да изпратиш децата по мене при нея! Аз ще ги взема и ще тръгна, така че да те изпреваря.
Манар ас-Сана поклатила глава, вдигнала поглед и рекла на старицата:
— Майко, когато спомена децата ми, сърцето ми се сви! Откакто са родени, никой не е виждал лицата им! Та аз ги крия и ги ревнувам дори от лъхащия зефир!…
— Що за приказки, господарке! — възкликнала старицата. — Ако ти нарушиш повелята на царицата, нали тя ще ти се разсърди! Децата ти са малки, простено да ти е, че се боиш за тях и че искаш да ги запазиш от лоши очи! Знаеш, че те обичам! Та аз съм те отгледала, преди децата ти да се родят! Ще ги взема със себе си, ще им отворя сърцето си, за да ги пазя в него!
Манар ас-Сана се изплашила от гнева на сестра си, пък и не знаела къде може да скрие децата си, докато я няма. Накрая се решила да ги изпрати по старицата. Викнала ги, въвела ги в хамама, приготвила ги за път и й ги предала. Старицата веднага отпътувала с тях, грижела се за тях из пътя, а когато стигнала до града, изправила двете момчета пред леля им Нур ал-Худа. Зарадвала се царицата, като ги видяла, приласкала ги, притиснала ги към гърдите си, сложила едното момче от дясната си страна, а другото — от лявата и рекла на старицата:
— Сега ми доведи Хасан! Той се отърва от меча ми и намери покровителство в моя дом! Толкова пъти бе близо до смъртта и все успяваше да я прескочи!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че старицата рекла:
— Царице, а нали, като го доведа при тебе, те ще се съберат? Пък ако се окаже, че не са това децата му, ще го върнеш в родината му!
Страшно се разгневила царицата и креснала:
— Горко ти, несретна бабичке! Докога ще продължава с хитруванията си този чужд мъж? Какво си въобразява той — че ще дойде на земята ни, ще види ликовете ни, а после ще се върне жив и здрав в страната си и ще ни срами сред народа си, ще разказва за нас на всички царе по всички краища на земята, търговци ще разнесат тайната ни и ще се говори: „Човешко същество е влизало на островите Вакалвак, пресякло е Земята на маговете и вълшебниците, преминало е през Земята на джиновете, после Земята на зверовете и още — Земята на птиците и се е завърнало живо и здраво в родината си!“ Не, това никога няма да го бъде! Кълна се, че ако те не са негови деца, лично с тези си ръце ще отсека главата му!