Спомен за светлина

И тъй, докато се движеше, гледката около него се разтърсваше. При следващия скок пред него се показа море. Бяха пътували много по-далече на юг, отколкото бе осъзнавал. В Иллиан ли бяха сега? Или в Тийр?

Убиеца скочи на брега, където водата се разбиваше в скалите. Пясъкът - ако бе имало такъв - бе издухан. Земята сякаш се връщаше към първичното си състояние, с изтръгната трева, с изронена пръст, само камък и разбиващи се вълни.

Перин кацна до противника си. Този път не последва _изместване_. Двамата бяха решени на бой, размахаха чук и меч, метал затрещя в метал.

Перин почти успя да нанесе удар, чукът му забърса дрехата на Убиеца. Чу ругатнята му, но в следващия миг Убиеца се беше измъкнал и замахваше с голяма брадва. Перин се стегна и я пое отстрани, втвърдил кожата си.

Брадвата не пусна кръв, не и както се беше стегнал, но имаше огромна сила зад нея. Ударът го изхвърли над морето.

Убиеца се появи над него секунда по-късно и замахна надолу с брадвата. Перин я пое с чука, но силата на удара го изтласка надолу към океана.

Заповяда на водата да се отдръпне. Тя се отля настрани, кипнала и вряща, подгонена сякаш от могъщ вятър. Перин се изправи, докато падаше, и кацна на мокрото каменисто дъно на залива. Морска вода се извиси около него, кръгла стена над трийсет стъпки висока.

Убиеца рухна долу недалече от него. Беше задъхан. Добре. Умората на самия Перин се проявяваше в дълбоко парене в мускулите му.

- Радвам се, че беше там - каза Убиеца, вдигнал меч - щит нямаше. - Наистина се надявах, когато се появих да убия Дракона, че ще се намесиш.

- Какво си ти, Люк? - попита Перин нащрек и _измести_ настрани, за да остане срещу Убиеца в кръга от камък със стени от море. - Какво си всъщност?

Убиеца запристъпва настрани, докато говореше - за да приспи плячката си, знаеше Перин.

- Виждал съм го, знаеш ли - каза той тихо. - Тъмния, Великия властелин, както предпочитат да го наричат някои. И двете имена са голямо, почти обидно омаловажаване.

- Наистина ли мислиш, че ще те възнагради? - изсъска Перин. - Как може да не разбираш, че след като си направил това, което иска от теб, той просто ще те премахне, както е премахнал толкова много други?

Убиеца се изсмя.

- Премахна ли Отстъпниците, когато те се провалиха и бяха затворени с него във Въртела? Можеше да ги избие всичките и да държи душите им във вечно мъчение. Направи ли го?

Перин не отвърна.

- Тъмния не премахва полезни глупци - каза Убиеца. - Провалиш ли го, може да наложи наказание, но никога не премахва. Той е като добра стопанка, с кълбата стара прежда и пукнатите котлета, скрити на дъното на кошове: чака подходящия момент, за да ги използва. Точно тук грешиш, Айбара. Един обикновен човек би могъл да убие инструмент, от страх, че инструментът ще го застраши. Това не е в стила на Тъмния. Той _ще ме_ възнагради.

Перин отвори уста да отвърне и Убиеца _измести_ точно пред него, за да атакува, убеден, че го е разсеял. Перин изчезна и Убиеца удари само въздуха. Завъртя се светкавично и мечът му разцепи въздуха, но Перин беше _изместил_ до отсрещната страна. Малки морски твари с многобройни пипала се гърчеха до краката му, объркани от внезапно изчезналата вода. Нещо голямо и тъмно мина през мътната вода зад Убиеца.