Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Както ви е известно — започна Елоиз, — аз работя — или поне работех — като възпитателка на децата на Артър и Шарлот Трапинг, която е сестра на Анри и Франсис Сонк. Общо взето се смята, че бързото издигане на полковник Трапинг се дължи на машинациите на господин Анри Синк, въпреки че сега разбирам, че всъщност господин Франсис Сонк е манипулирал всичко, за да намери начин — чрез новите си съюзници — да измъкне от брат си семейния бизнес, и е уредил всичко това с благословията на същия този брат, защото полковникът получил достъп до всякакви полезни държавни тайни. Неволният ключ към това е бил полковник Трапинг, който точно докладвал на Анри, като предавал както информацията, така и дезинформацията, която му подавал Франсис. Освен това тъкмо Франсис ме убеди да отида в Тар Менър с тайните, които бих могла да разкрия — отново, с цел да получи средство да изнудва брат си и сестра си. Но това внезапно бе станало необходимо точно защото полковникът бе убит — разбирате ли? Бил е убит въпреки че по своя воля или без да го съзнава, е служил на Кликата.
Госпожица Темпъл кимна неопределено, с надеждата, че скоро ще чуе нещо по-важно.
Елоиз продължи:
— Човек се пита защо именно защото полковникът бе така незабележителен.
— Докторът е намерил втората стъклена карта у полковника — отговори госпожица Темпъл. — Тази, която е извлечена от преживяването на Роже Баскомб. Явно е била зашита в подплатата на униформата му. Но вие казахте, че сте открили…
Но Елоиз все още мислеше.
— Имаше ли на нея нещо, което да изглежда особено тайно? Което би обяснило защо я е скрил и пазил така?
— Мисля, че не, освен онази част, в която съм аз, освен… ами освен последния момент, където съм сигурна, че зърнах Лидия Вандаариф на една маса за прегледи заедно с граф Д’Орканч, който я… ами… преглеждаше я.
— Какво?
— Да — каза госпожица Темпъл. — Чак сега го осъзнавам, когато видях масите и после, разбира се, се сетих, че съм видяла Лидия, а когато гледах картата, още не я познавах.
— Но, Селесте… — Госпожица Темпъл се намръщи, защото не беше напълно сигурна в спътницата си дори сега и определено не се чувстваше удобно да се държат така фамилиарно с нея. — Това, че картата е била зашита в палтото на полковника, значи, че никой не я е намерил! Означава, че това, което е знаел — което картата е доказвала — е умряло заедно с него!
— Но то изобщо не е умряло. Картата е у доктора, а тайната — у нас.
— Точно така!
— Какво точно така?
Елоиз кимна сериозно.
— Значи това, което открихме, може да е още по-важно…
Госпожица Темпъл не можеше да издържа повече — не беше от тези, които се въздържат да не разкъсат опаковката на подаръците на парчета.
— Да, но още не сте ми обяснили какво е то.
Елоиз посочи синята карта в скута на госпожица Темпъл.
— На края на цикъла, ще си спомните тази жена…
— Госпожа Марчмур.
— Тя обръща глава и се виждат зрители. Сред тях разпознах Франсис Сонк, госпожица Пул, доктор Лоренц — другите не познавам, но съм сигурна, че вие може да ги познавате. А зад тези хора има един прозорец…
— Това не е прозорец — каза госпожица Темпъл нетърпеливо и се наведе напред. — Това е огледало! В частните стаи на „Сен Роял“ има огледала от холандско стъкло, които служат като прозорци към фоайето. — Всъщност това, че бе познал входа на хотела през това огледало, бе отвело доктора в „Сен Роял“…
Елоиз кимна нетърпеливо, защото най-сетне бе стигнала до новините си.
— Но забелязал ли е той кой е във фоайето? Някой, който съвсем очевидно е излязъл от частната стая, за да говори отделно от останалите в нея, разсеяни от… от спектакъла?
Госпожица Темпъл поклати глава.
— Полковник Артър Трапниг — прошепна Елоиз, — който говори сериозно… с лорд Робърт Вандаариф!
— Графът! — възкликна госпожица Темпъл. — Графът иска да използва Лидия, да използва брака, не зная точно как, в друга част от алхимичната схема на Оскар Вайланд…
Елоиз се намръщи.
— Кой е…
— Художник, мистик, откривател на синьото стъкло! Казаха ни, че е мъртъв, убит заради тайните си, но сега се питам дали не е жив, дали дори не е затворник…
— Или пък спомените му са изцедени в книга!
— Да! Но въпросът е дали останалите знаят какви са истинските намерения на графа за Лидия? И още по-важно, дали баща й знае? Ами ако Трапинг е намерил картата на Роже и е разпознал Лидия и графа? Възможно ли е полковникът да не е разбирал истината за злодейството на съюзниците си и да ги е заплашил, че ще ги разкрие?