Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мистър Дорит — каза мисис Мърдл, която цялото време бе наблюдавала възторжено Фани през монокъла си, — мистър Мърдл ще оцени това не по-малко, сигурна съм.
Малката Дорит, която както винаги седеше замислена и самотна, макар да беше всред хора, отначало предположи, че това са само помади и призми. Но когато след един блестящ прием у мисис Мърдл баща й заповтаря на семейната им закуска, че желаел да се запознае с мистър Мърдл с евентуалното намерение да поиска съвета на този удивителен човек къде да си вложи парите, тя започна да си мисли, че се касае до нещо сериозно, и взе да изпитва любопитство относно това светило на епохата.
Глава VІІІ
Където се напомня на старата мисис Гауън, че така не става
Докато водите на Венеция и развалините на Рим се припичаха на слънце за удоволствие на семейство Дорит и ежедневно се оставяха да ги скицират безброй пътуващи моливи, без всякаква пропорция, облик или прилика, фирмата на Дойс и Кленъм здраво въртеше чука в двора на Кървящото сърце и силен звън от ударите на желязо върху желязо се разнасяше през целия работен ден.
По това време по-младият съдружник беше стегнал здраво предприятието, а по-старият, освободен, за да се отдава на ценните си изобретения, се стремеше да издигне репутацията на фирмата. Като изобретателен и умен човек, естествено, той трябваше да се бори с най-различни препятствия, които управляващите кръгове от известно време неминуемо поставяха на пътя на този вид престъпници. Това беше само една разумна самозащита от страна на властите, защото принципът „Как да се свърши работата“ очевидно е естествен смъртен враг на принципа „Как да не се свърши тя“. Тук се криеше и основата на мъдрата система, поддържана със зъби и нокти от Министерството на разтакането, а именно да се обърне внимание на всеки изобретателен и умен британски поданик да бъде изобретателен на свой риск: да го тормозят, да му пречат, да канят разбойници (като направят осъществяването на изобретението му несигурно, мъчно и скъпо), да го грабят и в най-добрия случай да конфискуват имуществото му след кратковременно ползуване, като че ли изобретението му е равно на злоупотреба. Тази система изцяло допадна на семейство Барнакл, и с право, защото човек, който прави достойни изобретения, е сериозен човек. А семейство Барнакл от нищо не изпитваше такъв страх и ужас, както от сериозните хора. И основателно, защото в една страна, която страда от наплив на сериозност, в много късо време може би нямаше да остане нито един Барнакл да се крепи на службата си.
Дениъл Дойс виждаше ясно положението си с всичките му трудности и изпитания и все пак продължаваше да си работи трезво заради самата работа. Кленъм го ободряваше със сърдечното си съдружничество и освен че вършеше добра работа за търговските връзки, беше му и морална подкрепа. Предприятието процъфтяваше, а съдружниците бяха добри приятели.
Дениъл обаче не можеше да забрави старото си, толкова годишно изобретение. Та и не можеше да се очаква, че ще го забрави — ако би могъл лесно да го забрави, той нямаше и да го замисли, нито пък да има търпението да го разработи докрай. Така си мислеше Кленъм, като го наблюдаваше някоя вечер да разглежда моделите и чертежите си, да си мърмори утешително, като ги прибира, че всичкото е така правилно устроено, че не може да бъде повече.
Да не прояви съчувствие при такова старание и такова разочарование, за Кленъм би значило да не изпълни онова, което той считаше за негов естествен дълг като съдружник. Това чувство се породи благодарение на съживилия се мимолетен интерес към въпроса, който го заинтригува при вратата на Министерството на разтакането. Той замоли съдружника си да му обясни изобретението: „Само бъди снизходителен и имай пред вид, че не говориш на майстор, Дойс.“
— Не си майстор ли? — рече Дойс. — Ти щеше да станеш отличен работник, ако се беше заел с това. Не съм срещал човек, по-схватлив за такива неща от тебе.
— Но за съжаление съвсем необразован — каза Кленъм.
— Това не зная — отвърна Дойс — и не искам да го чувам от тебе. Никой разумен човек, който е получил общо образование и сам се е усъвършенствувал, не може да се нарече необразован в никое отношение. Аз не съм голям привърженик на професионализма и ми е все едно след хубаво и ясно обяснение дали ще съдят за работата ми образовани или необразовани хора, стига те да имат горната квалификация.
— Във всеки случай — каза Кленъм — … излиза, като че ли си разменяме комплименти, но знаем, че не е така… по-добро обяснение от твоето сигурно не бих могъл да получа.