Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Трите бойни птици се стрелнаха във въздуха, кацнаха сред щитове и копия и нападнаха с човки и нокти кинжали. Орхидеите се разпищяха и се заблъскаха в отчаяна борба да ударят или да избягат от страшните зверове. Настана пълен хаос.
Роданов се усмихна свирепо. Струваха си — макар и в Продигал да вървяха твърде скъпо, макар и да увоняваха трюма, въпреки че съвсем скоро щяха да умрат. Всяка осакатена от тях Орхидея означаваше един противник по-малко, а пък е невъзможно да определиш цената на това, че си накарал врага да се насере в бричовете.
— Пускай лодките! — провикна се той. — Владетели! Следвайте ме!
8
Писъците отпред бяха нечовешки. Локи се изкатери на четири крака по стълбите на квартердека и напрегна поглед да види какво става. Сред гъстата тълпа на Замирините „легиони“ на левия борд се мятаха кафяви силуети. Какво, по дяволите, беше това? Самата Дракаша се стрелна нататък, към мястото на най-големия хаос, извадила сабите близнаци.
Неколцина моряци на Родановия кораб метнаха куки към брига. Отряд от моряци на Дракаша ги очакваше и се спусна към левия парапет, за да среже въжетата с брадви. Един рухна със стърчаща от гърлото му стрела. Останалите кълцаха всички въжета, попаднали пред погледа на Локи.
Рязко и глухо тупване му подсказа, че наблизо се е приземила стрела. Джийн го сграбчи за яката на туниката и го замъкна на квартердека. Неговият „хвърковат отряд“ клечеше, прикрит зад неголеми щитове. Малакасти прикриваше със своя и Мумчанс, който държеше руля клекнал. На борда на „Владетелят“ някой изпищя и падна от въжетата. Миг по-късно Джабрил кресна „Га!“ — една стрела разпиля трески от парапета на хакборда точно до главата му.
За изненада на Локи Гуилем изведнъж се изправи сред всичко това и със съвсем спокойно изражение започна да нагласява заряд на прашката си. Ръката му се вдигна, той пусна ремъка и миг по-късно един стрелец на квартердека на „Владетелят“ рухна по гръб. Вадранецът посегна за друг заряд и Джийн го дръпна долу.
— Лодки! — кресна Стрева. — Лодки заобикалят кораба!
Две лодки, всяка с по двайсет моряци на борда, изплуваха бързо иззад „Владетелят на ужаса“ и завиха към кърмата на „Орхидеята“. На Локи страшно му се искаше някоя и друга стрела да им направи плаването по-вълнуващо, но стрелците горе имаха заповед да не стрелят по лодките. Те бяха задачата на онзи легендарен герой на падащото буре с бира, Орин Равел.
Ала той разполагаше с едно основно предимство и, както обикновено, името на това предимство беше Джийн Танен. На палубата от полирано вещерско дърво съвсем не на място се мъдреха няколко големи кръгли камъка, старателно избрани от корабния баласт.
— Развилней се, Жером! — кресна му той.
Щом първата вража лодка приближи хакборда, двама въоръжени с арбалети моряци се изправиха и направиха път на една жена, която се готвеше да метне кука. Гуилем метна със замах един от камъните надолу, сцепи главата на един стрелец и тялото му се катурна сред навалицата от моряци тръгнали да ги вземат на абордаж. Миг по-късно Джийн застана до парапета, вдигнал над главата си камък колкото гръдния кош на обикновен мъж, към четирийсет и пет кила тежък, и с нечленоразделен вик го запокити в лодката, където той строши не само краката на двама гребци, но и палубата на самата лодка. Щом водата нахлу през дупката, настана паника.
Откъм втората лодка полетяха стрели. Едната се заби в увлеклия се от суматохата в първата Лодка Стрева и той падна върху Локи. Локи отблъсна нещастния младеж — знаеше, че вече с нищо не можеше да му помогне. Палубата вече бе поаленяла от кръв. Малко по-късно Малакасти изохка — една стрела, долетяла от горните рей на „Владетелят“, проби гърба й. Тя рухна върху парапета, а щитът й падна през борда.
Джабрил бутна копието й и я издърпа на палубата. Локи видя, че стрелата е разкъсала единия й бял дроб.
Гърлото й влажно гъргореше, докато тя се мъчеше да си поеме последен дъх. Джабрил със сгърчено от болка лице се опитваше да прикрие тялото й, докато най-сетне Локи му изкрещя:
— Идват още! Недей да откачаш, мамка му!
„Проклет лицемер“ — упрекна се той, а сърцето му тупкаше оглушително.
Долу в потъващата лодка друг моряк замахна и метна кука. Гуилем стреля пак и му счупи ръката. Джийн също хвърли камък. Това беше краят за останалите Владетели — лодката потъна, по пейките се тълпяха трупове, а оцелелите се прекатуриха през борда. След малко отново можеше да им създадат неприятности, но засега бяха изхвърлени от битката.