Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елида знаеше, че чува бясно препускащото ѝ сърце. И навярно подушва всичките ѝ емоции. Въпреки това промълви:
- Нужна ми е помощ. Да вляза във ваната.
- Така ли... - отвърна с дрезгав глас Лоркан.
Тя прехапа долната си устна, усещайки как гърдите ѝ натежават и изтръпват едва доловимо.
- Може да се подхлъзна.
Той прокара очи надолу по тялото ѝ, но не посегна към нея.
- Опасно занимание е къпането.
Елида свика смелост и тръгна към медната вана. Той тръгна на няколко крачки след нея, осигурявайки ѝ известно пространство. Възможност да ръководи играта.
Тя отиде до ваната, изпускаща пара, и извади ръба на ризата от панталона си.
Лоркан наблюдаваше съсредоточено всяко нейно движение. Елида не знаеше дали изобщо диша.
Но... ръцете ѝ спряха. Поколебаха се. Не заради него, а заради този ритуал, този път.
- Покажи ми какво да правя - прошепна тя.
- Справяш се прекрасно - процеди Лоркан.
Тя обаче го изгледа безпомощно и той тръгна бавно към нея. Пръстите му намериха измъкнатия край на ризата ѝ.
- Позволяваш ли? - попита я приглушено.
- Да - промълви Елида.
Лоркан продължи да изучава очите ѝ, сякаш опитваше да прецени доколко искрен е отговорът ѝ. Накрая реши, че е такъв.
И отлепи нежно плата от тялото ѝ. Хладен въздух целуна голата ѝ кожа, карайки я да настръхне. Еластичната лента около гърдите ѝ остана, но той не отместваше очи от нейните.
- Кажи ми какво искаш да сторя сега - рече пресипнало.
Елида докосна лентата с разтреперана ръка.
Пръстите на Лоркан също трепереха, докато я развиваше. Докато разкриваше голотата ѝ на въздуха около тях, на себе си.
Очите му сякаш почерняха, като зърна гърдите ѝ, неравномерното ѝ дишане.
- Красота - пророни той.
Думата се загнезди в съзнанието ѝ, карайки устните ѝ да се извият в лека усмивка. Давайки ѝ достатъчно смелост да вдигне ръце към копчетата на жакета му. След като оголи гърдите му, тя плъзна пръсти по копринено фините косъмчета върху изваяните му мускули.
- Красота - пророни и тя.
Лоркан потрепери - незнайно дали от усилието да се сдържа, или от емоции. Очарователното му мъркане отекна в тялото ѝ, когато притисна устни към гърдите му.
Ръката му намери косите ѝ и заразплита гальовно плитката ѝ.
- Ще стигнем само дотам, докъдето ти искаш - каза ѝ.
Но тя дръзна да прокара поглед надолу по тялото му - до напрежението в предната част на панталона му.
Устата ѝ пресъхна.
- Аз... Не знам какво правя.
- Каквото и да направиш, ще е достатъчно - отвърна Лоркан.
Тя вдигна глава и обходи с очи лицето му.
- Достатъчно за какво?
Устните му се извиха в половинчата усмивка.
- Достатъчно да ме задоволи.
Елида се присмя на арогантния му отговор, но той погали с устни шията ѝ. Обгърна с ръце кръста ѝ и замилва с палци ребрата ѝ. Но не по-нагоре.
Тя се притисна към допира му и издаде приглушен звук. Лоркан докосна с устни чувствителното местенце точно под ухото ѝ, после устата му се впи нежно и гладно в нейната.
Елида преплете пръсти на тила му, а той я вдигна и я понесе не към ваната, а към леглото, без да отделя устни от нейните.
У дома. Така се усещаше с него. У дома, както никога преди. Колкото и време да им оставаше заедно.
А когато Лоркан я положи на леглото, също толкова задъхан, колкото нея самата, когато спря, за да ѝ позволи да реши какво следва, докъде да стигнат, Елида го целуна наново и прошепна:
- Покажи ми всичко.
И той се подчини.
***
Имаше порта и ковчег.
Още не беше избрала нито едно от двете.
Стоеше обгърната в мъгла на място, което не беше място... и се взираше в тях. В изборите си.
Някой блъскаше по вътрешните стени на ковчега, приглушен женски глас пищеше умолително.
А портата, черният свод към вечността - по него се стичаше кръв, пропиваше се в тъмния камък. Само кръвта бе останала от младия крал, след като портата приключи с него.
- Не си нищо повече от мен - каза Каирн.
Тя се извърна към него, но не изтезателят ѝ стоеше сред мъглите.
Видя дванайсет фигури - безтелесни, древни и студени. Проговориха с един глас:
- Лъжкиня. Предателка. Страхливка.
Кръвта се просмукваше в камъните, като че портата поглъщаше алчно дори тази сетна част от него. От мъжа, жертвал се вместо нея. На когото бе позволила да се жертва вместо нея.
Жената в ковчега продължаваше да блъска глухо по стените му.
- Онази кутия никога няма да се отвори - казаха в един глас сенките.
Тя мигна и се озова в саркофага със студени каменни стени и нагнетен въздух. Пак мигна и вече блъскаше по капака му, пищейки и пищейки отново. Мигна и се оказа окована с вериги, с маска на лицето...