Хюрем. Московската наложница

— Не само, че не взема мерки, а дори и не слуша, Джафер ага. Колкото пъти съм се опитвала да повдигна въпроса, все не ме оставя да се доизкажа.

Вече наричаха Джафер „ага“, макар че все още беше помощник на Местан, който стана главен евнух в харема след смъртта на Сюмбюл. А понякога му казваха Черния Джафер.

И дума не излезе от устата на евнуха, който бе така предан на господарката си, че ако поискаха да умре, за да живее Хюрем, той бе готов да извади кинжала и да прониже сърцето си, без да се замисли.

Татарското момиче продължи:

— Сигурно ми се сърдиш, че говоря зад гърба на господарката ти. Зная, че много я обичаш. Но и аз много я обичам.

За момент замълча, опита се да улови някакво изражение по лицето на чернокожия човек, чийто поглед оставаше безучастен. Тъмното му като нощ лице беше безизразно, не издаваше никакви чувства. И Мерзука продължи:

— Освен това аз я познавам преди теб. Дойде при мен още като малко дете. И аз като теб съм се заклела да опазя Хюрем от всякакви неприятности. И сега казвам, че тази Семиха ханъм е опасна за нашата султанка.

Джафер отново остана безмълвен и Мерзука се ядоса.

— Какво само седиш и се мръщиш! Кажи и ти нещо! Не съм ли права?

Най-после Джафер вдигна глава и обърна към жената очите си, които изглеждаха като две гроздови зърна на фона на бялото.

— Майката на принц Мустафа знае ли?

След деня, в който беше набила Хюрем, Джафер никога не бе назовавал Гюлбахар с името ѝ. Тя бе или майката на Мустафа, както я нарече сега, или просто онази жена.

— Как да не е чула? Сигурно е научила. Кой знае колко нейни шпиони има сред нас. Да не си забравил за змията?

Не я беше забравил.

— Дали е стигнало до ушите на падишаха ни?

— Има ли нещо, което господарят ни не научава?

Мерзука се беше зарадвала, че най-накрая е успяла да привлече вниманието на Джафер.

— Много неща. Например не разбра откъде се взе змията в хамама. — Когато видя, че момичето клати глава, продължи: — Не чу и за машинациите на Любимеца Ибрахим.

— Но накрая заповяда да го удушат и да изхвърлят трупа му пред вратата на двореца.

Двамата верни приятели на Хюрем се умълчаха.

Семиха ханъм вече бе изоставила всякаква предпазливост. Беше ѝ достатъчно трудно да споделя Хюрем с мъж. И никак не беше съгласна да обуздава любовта си от страх да не излезе наяве тайната им. Постоянно повтаряше:

— Добре че господарят ни заминава понякога на военни походи. Иначе как бих могла да се примиря да стоя далеч от теб, когато си толкова близо до мен.