Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Абатът огледа гостите.
— Ами… разни хора по родните ни места. Откакто сме пристигнали в Двореца и като си говорим помежду си, установихме, че всички чуваме мрачни предупреждения от всякакви врачове…
— Врачове ли?
— Да, Господарю Рал. Прорицатели в бъдещето. Макар да живеят на различни места, в различни страни, всички те говорят за мрачни видения от бъдещето.
Ричард свъси чело.
— Какви са тези прорицатели? Едва ли са истински пророци. — Махна с ръка. — Единственият жив Пророк е Натан. Какви са тези хора, в чиито думи се вслушвате?
Абатът сви рамене.
— Може да не са истински пророци, но това не означава, че са ограбени от способности. Капномансерите виждат страшни предупреждения при гаданията си по свещения дим. Харуспексите намират притеснителни знамения във вътрешностите на животни. — Мъжът разпери невинно ръце. — Такива хора, Господарю Рал. Както казах, гадатели на бъдещето.
Ричард не помръдваше.
— Ако тези хора са толкова талантливи и наясно с бъдещето, тогава защо питате мен?
Мъжът се усмихна извинително.
— Те имат дарби, но качествата им са несравними с твоите, Господарю Рал, нито пък със способностите на забележителните хора, с които си заобиколен. Бихме искали да чуем твоето мнение относно застрашителните предупреждения, за да отнесем думите ти обратно при хората по родните си места. Нещата, които те чуват, ги притесняват и се надяват, че когато се върнем, ще носим новини от Двореца. Пролетна буря, колкото и сериозно да звучи, не би ни разтревожила особено. Това, което ни смущава, са шушуканията и предупрежденията.
Ричард не можа да прикрие гневния поглед, с който обиколи втренчените в него лица.
— Вашите хора искат да знаят какво има да каже Господарят Рал по въпроса?
Главите закимаха. Някои се осмелиха да пристъпят още напред.
Ричард отпусна ръце и изопна гръб.
— Аз ще ви кажа, че бъдещето е това, което сами направите от него, а не това, което някой ви каже. Животът ви не се контролира от съдбата, нито се определя от книгите, не е закодиран в извивките на свински черва. Трябва да кажете на сънародниците си да престанат да се тревожат за пророчества и да започнат да мислят за собственото си бъдеще.
Натан се прокашля и направи припряна крачка напред.
— Господарят Рал иска да каже, че пророчествата са за пророците, за хората с дарба. Само родените с дарбата могат да разберат сложните елементи, преплетени в едно истинско пророчество. Бъдете сигурни, че ние се грижим за тези неща, за да няма нужда вие да ги мислите.
Част от гостите с неохота се съгласиха, че думите на Пророка звучат смислено. Други не останаха доволни. Една слаба жена, кралица на някоя от страните в Средната земя, взе думата.
— Но нали пророчеството има за цел да помага на хората. Всичко е замислено така, че думите, изтръгнати чрез дарбата, да бъдат извлечени през тъмния тунел на времето, за да бъдат полезни на тези от нас, които ще бъдем докоснати от пророчествата. Би ли могло да бъде едно пророчество, ако хората не са информирани какво казва то за тяхната съдба? За какво служи пророческата дарба, ако не за да помага на хората? Каква стойност има, ако остане в тайна?
Натан се усмихна.
— Вие не сте пророчица, Ваше величество, откъде знаете, че съществува свързано с вас пророчество — такова, за което трябва да узнаете.
Тя попипа дългата огърлица на шията си, единият край на която се губеше някъде дълбоко в деколтето й.
— Ами… предполагам…
Ричард отпусна дланта на лявата си ръка върху меча.
— Пророчествата създават повече грижи, отколкото помагат.
— Досега сме се сблъсквали с пророчества — намеси се Калан, като пристъпи до Ричард, привличайки вниманието върху себе си, — които са звучали изключително тежко и страшно по отношение на Ричард и на мен. Ако бяхме следвали мрачните предписания на тези пророчества, ако се бяхме вслушвали в предписанията им за избягване на катастрофата, щяхме да докараме унищожение не само за себе си, а и за живота по принцип. Ако бяхме постъпили така, както искате да постъпим, ако се бяхме вслушали в ужасните предзнаменования, сега всички вие да сте умрели в най-добрия случай или, в най-лошия, да сте станали роби, подвластни на нецивилизовани господари. В крайна сметка тези пророчества се оказаха верни, но не по начина, по който звучаха. Пророчеството е много опасно, ако попадне в неправилни ръце, и човек не трябва да се съобразява с привидния му смисъл.
— Значи твърдите, че не можем да разчитаме да узнаем собственото си бъдеше? — Гласът на кралицата прозвуча поизнервен.