Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, Дима Красников беше мой пациент — потвърди тя и извади купчинка картончета от кутията. — Подозирах, че късогледството му може да е следствие от предразположение към диабет. Ето вижте, написала съм „диабет“ и въпросителна.
— А защо въпросителна? Не успяхте ли да изясните нещата докрай? — попита Олшански.
— Разбирате ли, диабетът много често се предава по наследство. Попитах майката, но тя отрича диабет по нейна линия — отговори Перцова, след като погледна картончето. — А въпросът с бащата остана открит, написала съм: Не разполага със сведения за бащата.
През това време Миша прелистваше медицинския картон на Дима Красников. Кой знае защо, никой от лекарите, освен очната, не бе записвал анамнеза и тук можеше да се прочете буквално същото, което им каза Перцова, докато гледаше контролното картонче: по линия на майката еди-какви си заболявания, не разполагаме със сведения за бащата.
Когато излязоха от поликлиниката, Олшански уморено помръдна рамене, не довърши движението и си остана прегърбен — ужасно се прегърбваше при ходене.
— Не уцелихме — констатира той. — Ликов съвсем определено е знаел, че и двамата родители на момчето всъщност са осиновители. А Перцова не знае това. Тя смята, че поне майката на Дима му е родна. Но не се отчайвай, старши лейтенант. Ти днес настрои мозъците на тези Красникови на правилна вълна, току-виж, спомнили си нещо. А за моето предложение си помисли. От тебе ще стане прекрасен следовател, умееш да разговаряш с хората, не си като мене. По-рано Володка Ларцев много ми помагаше в това, пробутвах му най-трудните разпити, това се казваше майстор! И ти ще станеш такъв, помни ми думата. Да имах за помощници тебе и Настася, целият престъпен свят щеше да трепери — изведнъж се разсмя той. — Слушай, ами тя защо ме отбягва? Мрази ли ме? Все по телефона се чуваме, никога не идва.
— Какво говорите, Константин Михайлович, Анастасия Павловна много ви уважава и ви цени извънредно много — като подбираше внимателно думите си, каза Доценко, притеснен вътрешно. Прекрасно знаеше, че Каменская не може да го понася, а след историята с Ларцев донякъде се и страхува от него.
Олшански се спря на кръстовището и зачака светофарът да светне зелено. Миша стоеше зад гърба на следователя и не виждаше лицето му. Внезапно Константин Михайлович се извърна и хвана ревера на модерното яке на Миша.
— Слушай, старши лейтенант, сметките ни с Каменская отдавна са чисти. Тя е умно момиче, главата й работи като часовник, а характерът й не е по-лош от моя. Ако тя смята, че в историята с Ларцев и аз имам вина — да смята така, няма да споря. Наистина имам вина. Но нямам намерение да обсъждам тази история нито с нея, нито с когото и да било другиго. Обаче за работата ще е по-добре, ако сме приятели с нея. Да престане да ме отбягва, ще й предадеш, нали?
— Ще й предам, Константин Михайлович — вече спокойно отговори Доценко. — Мисля, че тя ще се радва да го чуе. Наистина малко се страхува да общува с вас, понякога сте доста рязък.
— Виж ги ти, милите! — разсмя се Олшански. — Какви нежности, а! Обаче ти, старши лейтенант, внимателно си избираш изразите. Тя сигурно ти е казвала, че съм абсолютен простак. Казвала е, нали?
— Не е — меко се усмихна Миша, — аз на никого не позволявам да преиначава показанията, а и самият аз не го правя. Каза точно това, което ви предадох: понякога сте доста рязък.
— Човек не може да те надвие в приказките, старши лейтенант — удовлетворено каза Олшански, — наглед си сладурче, обаче зъбите ти са железни. Мисли, мисли върху предложението ми, не забравяй какво ти казах. И още нещо. Утре, на 19 януари, е Кръщение, жена ми ще пече тиганици. Ще дойдеш ли? Ще видиш моите щерки, вече са големи, но са страшно забавни.
— Неочаквана покана — отново се усмихна Миша, — но приятна. Ще направя всичко възможно, за да отменя планираното за утре.
— Това се казва висш пилотаж — много сериозно каза Константин Михайлович. — Цена нямаш, старши лейтенант. Да не би да са те обучавали в Дипломатическата академия?
— Защо решихте така?
— Е, ти пък съвсем ме вземаш за глупак — почти се обиди следователят. — Искаш ли да ти преведа това, което ми каза сега? Мамка ти, стар пръч, да не си мислиш, че утре си нямам друга работа, освен да ям тиганици с тебе? Ами че аз, какъвто съм млад и чевръст, съм си планирал вечерите за месец напред и утре ще ти кажа със съжаление в гласа, че въпреки всичките си старания, не съм успял да отложа някои от наложителните и важни задължения, които съм поел за вечерта, щом ти с кокошия си мозък не можеш сам да се сетиш, че няма да дойда да ти ям тиганиците, дори да умирам от скука и безделие, а и твоите хлапачки не са интересни за мене, какъвто съм млад и чевръст. Е, дословно ли го преведох или с литературни волности?