Годината на Кобрата [bg]

— Какво!? — завъртях се на пети аз. — Очакват да стигна обратно до Египет по суша?

Замлъкнах и се сетих за тайния си посетител и картата.

Изглежда, Ай е планирал всичко от самото начало и онези тайнствени личности са се досетили какво ще се случи.

— Защо няма кораб? — попита Джарка. — Пътят по суша през Ханаан е опасен, там имаме врагове.

Човекът сви рамене.

— Сигурно капитанът на „Славата на Изида“ е имал тайни заръки. Отидох до пристанището, но вече беше отплавал.

Изстенах и отново се обърнах. Джарка продължи да разпитва вестоносеца, но той беше казал всичко, което знае, така че го отпратихме.

— Сещаш се защо, нали? — попита Джарка.

— Естествено — взех един кожен колан и се заиграх с камата. — Лорд Ай ще нареди да ни следят. Все още си мисли, че Ехнатон ще се появи, за да се срещне с нас.

— А защо обвиняваш лорд Ай? — засмя се кисело Джарка. — Корабът се връща в Аварис, където ще бъде под командването на Хоремхеб и Рамзес.

— Не знам — махнах с ръка аз. — Каквото и да стои зад това, знам само, че когато приключим работата си при хетите, явно ще се прибираме пеша — замълчах. — Онова, което ме тревожи, Джарка, е, че тайните ни приятели, а също и враговете ни, вече знаеха, че няма да се върнем по море, че ще бъдем принудени да поемем към дома по суша.

— Управителят на Тире обеща да ни даде колесници.

— И тогава, Джарка, ще пристигнем в лагера на хетите като принцове. И най-вероятно ще умрем като такива.

Джарка излезе. Чудех се каква отрова забъркват лорд Ай и останалите. Дали искаха да се върнем по суша, за да примамим Ехнатон, или направо всички останали атонисти на светло? И ако да, кой щеше да ги убие? Дали щяхме да бъдем последвани в пустошта от шайка убийци? Спрях се по средата на поредната обиколка на стаята и усетих как кръвта ми се смразява. Ами ние? Хетите никога не биха посегнали на царски пратеник. Значи ако няма да са шайка убийци, някой от наемния ми ескорт е бил привлечен и подкупен да изпълнява тайни заповеди! Неколцина от тези наемници познавах от години, но други се бяха присъединили съвсем наскоро. Замислих се и за другия проблем: мистериозния магьосник, кеб-шер: защо трябва да умре?

Затворих капаците на прозорците, съблякох се и си легнах. Полежах известно време и тъкмо се унасях, когато вратата се отвори и някаква тъмна фигура се вмъкна вътре.

— Няма нужда да изкарваш камата изпод възглавницата — прошепна Набила и легна гола до мен.