Годината на Кобрата [bg]

— От хилядолетия — отвърнах аз — фараонът, Обичния на Амон Ра, Хор на Севера и Хор на Юга, Здравия бик, Онзи с прекрасните форми, Живото и величествено превъплъщение на Ра, не изпраща дарове никому. Лорд Супилиум приготвил ли е дарове за него?

Негевен се усмихна криво и сложи ръце на хълбоци, после заклати глава наляво-надясно, като имитираше градски търговец, който обмисля покупка.

— Твоят господар — не откъсваше поглед от Набила той — често изпращаше злато и сребро на господарите на Ханаан.

— Дарове за поданиците си, да. Ако лорд Супилиум…

Негевен се засмя подигравателно и махна с ръка да го последваме навътре в оазиса, където чакаше ескадронът му от колесници. Негевен ме поведе между колесниците. Приличаха на каруци в сравнение с египетските, с централна ос и четири тежки колела. При все това хетските колесници бяха мощни, всяка способна да понесе трима воини в битка. При масов боен ред бяха смъртоносни за пешаците. Негевен посочи нашата колесница и представи кочияша — подвижен тъмнокож наемник от островите от Голямата зелена вода. Собствената колесница на Негевен стоеше до нашата. Погледът ми беше привлечен от украсата около рамката, но извърнах глава с отвращение: онова, което ми се бе сторило като опърпани парцали, закачени отстрани, бяха всъщност скротумът и тестисите на убит враг. Джарка и Набила също ги забелязаха и потръпнаха от ужас. Негевен се засмя високо и направи знак да го последваме към огъня, където се печаха ивици агнешко, увито в билки.

Ядохме и пихме, като през цялото време Негевен и офицерите му се смееха и говореха помежду си. Изглежда, всички бяха запленени от Набила. Не говореха за политика или за причините за нашето посещение, а ни задаваха куп въпроси за египетските градове, градини и преди всичко за блясъка на Тива. Приличаха на деца, гладни деца, на които е обещана обилна гощавка и нямат търпение да я получат. След вечеря се върнахме в походния павилион — опънати върху колове кожи — и заспахме неспокойно.