Мрачни дни [bg]

— Ще си съсипя обувките — каза, — но съм сигурна, че поне един от двама ви ще осведоми Скълдъгъри за жертвите, които правя в името на неговото спасение. Отведете ни във фермата, господин Рен.

Библиотеката изчезна и над главите им изгря студено следобедно слънце. Леден вятър духаше над нивите край Аранмор и свиреше тихо сред руините на фермата.

— Това момче върши отлична работа — каза Чайна, но този път Флетчър не й обърна внимание. Докато крачеха към разрушените стени, очите му бяха приковани върху Валкирия.

— Сбогува ли се с родителите си? — попита.

— Млъквай, Флетчър.

— Просто помислих, че би искала да ги видиш още веднъж. Да им кажеш едно последно „довиждане“ преди да те убият.

— „Довиждане“-то ще си остане последно, само ако ти не отвориш портала да ме пуснеш обратно, когато се върна със Скълдъгъри.

Телепортаторът се засмя горчиво.

— Каниш се да пристъпиш в свят, обитаван от зли богове. И за какво? Дори, ако Скълдъгъри е жив, със сигурност вече е полудял напълно. Само един поглед към някой Безлик е достатъчен да те лиши от разум. А той е сред тях вече почти година, Вал. Колко ли пъти ги е виждал?

— Не познаваш Скълдъгъри. Той е жив и ме чака.

— Поемаме голям риск, нали? Искам да кажа, страшен риск. Отваряме врата към измерение, населено с неизразими ужаси и зло, и се надяваме ужасите да не забележат това, и да не се промъкнат сред нас. Заслужава ли Скълдъгъри този риск?

— Ако нямаш намерение да ми помогнеш — изрече Валкирия, — аз не мога да те накарам насила. Ако не беше Скълдъгъри, никой от нас нямаше да е жив сега, а ако някой от нас беше попаднал сред Безликите, пак Скълдъгъри щеше да обърне света, за да го спаси. Дори и ако този някой беше ти, Флетчър.

Стигнаха фермата и замръзнаха на място. Край руините бавно се разхождаше агент на Убежището и посръбваше чай от голяма чаша. Той изведнъж спря, извърна се и на лицето му се изписа изненада, когато видя трима души да го зяпат през голяма дупка в порутената стена.

— Хм — рече.

Валкирия щракна с пръсти. Въздухът се нагъна и запрати магьосника презглава на пода на разрушената стая. Момичето прекрачи през дупката, пръстенът й събра всички сенки наоколо, превърна ги в плътна маса, която се стовари върху главата на агента. Той не мръдна повече.

Чайна и Флетчър влязоха след нея, после и тримата излязоха през дупката в отсрещната стена и се озоваха във вътрешния двор на фермата. Насред него, заобиколен от ръждясала селскостопанска техника, стоеше вторият агент. Той също ги видя и ръката му бръкна в джоба за телефона.

Флетчър изчезна и се появи точно до рамото му, секунда по-късно и двамата се изпариха. След още миг Флетчър се появи отново, сам, изникна точно пред лицето на Валкирия. Тя отвори уста да попита къде е оставил агента, когато се чу ужасен писък и човекът на Убежището падна от небето, стоварвайки се тежко сред двора. Простена и застина.