Ноктите на Помирителя [bg]

Отстъпих настрани и сложих Ноктите дълбоко в ботуша си.

— Може би трябва да отидеш да нагледаш животното. Моят кон изглежда се е откъснал от поводите си и ще трябва да яздим твоята кобила на смени.

Йонас кимна и пое в посоката, откъдето бе дошъл.

— Ти си ме очаквала, нали? — попитах Аджиа. — Чух някакъв шум, който подплаши бойния ми жребец. Това си била ти, нали? Защо не ме уби тогава?

— Бяхме ето там. — Тя посочи към височината. — Исках мъжете, които наех, да те убият, още когато газеше из потока. Но те бяха твърдоглави, каквито винаги са били всички мъже. Казаха, че не искат да си хабят стрелите и е по-добре да оставим съществата от пещерата да те убият. Ядосах се и изтъркалях един камък, най-големия, който можах да помръдна, но вече беше твърде късно.

— Те ли ти казаха за мината?

Аджиа сви голи рамене и лунната светлина превърна плътта й в нещо много красиво и изящно.

— Нали смяташ да ме убиеш? Това няма голямо значение. Всички местни хора разказват какви ли не истории за това място. Тези същества излизат от пещерата по време на буря, слизат долу в селата и крадат животни от оборите, а понякога дори влизат в къщите и отвличат деца. Носи се легенда, че охраняват голямо съкровище и аз го написах в писмото. Помислих си, че ако не искаш да видиш Текла, ще дойдеш заради съкровището. Мога ли да се обърна с гръб, Севериън? Не искам да гледам как замахваш.

Когато го каза, от сърцето ми падна товар. Не бях сигурен, че ще мога да отсека главата й, ако ме гледа в очите.

Вдигнах моя „железен фалос“ и когато го направих, усетих, че искам да попитам Аджиа още нещо, но не можех да си спомня какво.

— Удряй — промълви тихо тя. — Готова съм.

Потърсих по-добра опора на краката, си и пръстите ми намериха женската глава гравирана на дръжката на Терминус Ест. От тази страна бе и острието за екзекуции на жени.

Малко по-късно Аджиа отново повтори:

— Удряй!

Но аз вече се катерех нагоре по хълма.