![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Най-накрая открихме легло с матрак като облак. Лежах там, сгушена в обятията на Рейес. Топлината и равномерното му дишане ме унесоха в състояние на пълен покой, но не можех съвсем да заспя. Не защото не бях спокойна. Точно обратното. Никога не се бях чувствала така умиротворена. Толкова отпусната. Толкова у дома си. Присъствието му бе като мехлем, който успокояваше полуделите ми мисли и укротяваше бушуващите в мен морета, и не исках да пропусна това усещане дори за секунда, затова лежах там и го поглъщах.
В стаята му нямаше много неща все още. Дори нямаше часовник, но имаше легло, две нощни шкафчета с лампи, скрин с чекмеджета и кресло в единия ъгъл с роман на Джак Уилямсън върху него. Пръснато по пода беше всичко от Джордж Р. Р. Мартин и Толкин до Урсула ле Гуин и Азимов. Той беше читател. И харесваше фентъзи и научна фантастика. Сякаш бе създаден само и единствено за мен. Вкусът му, характерът му, пълната му перфектност. Разбира се, много други жени също харесваха тези неща, но избирах да вярвам, че наистина бе създаден само за мен. Единственото нещо, което липсваше в колекцията му, бе „Сладка дива любов“. Трябваше да му заема един екземпляр.
От другата страна на спалнята му бе моята. Таблите на леглата ни се подпираха в една и съща стена. Или щяха да се опират в една и съща стена, ако имах табла. Онази, която вървеше с леглото ми, претърпя нещастен случай една нощ, когато смесих текила и шампанско с рок банда от Минесота. Съвсем честно, не мисля, че дори съм била в стаята, когато таблата ми си е заминала. Вероятно дори не съм била и в апартамента. Събудих се на стълбището с нова тениска на Blue Öyster Cult и слабо вътрешно кървене. Но се възстанових бързо, след като пропълзях обратно в апартамента си и изритах навън непокорните души, които бяха превзели квартирата ми, включително морско свинче и игуана на име Сам.
Честно, кой води игуана на парти?
Лежах там дълго, наслаждавайки се на топлината на моя мъж, преди да се измъкна изпод ръката му и да потърся банята. Щях само да се изпишкам, после щях да изприпкам за втори рунд на гушкане. Но после видях душа му. И познах истинското значение на щастието. Две минути по-късно се наслаждавах на масаж под водопад, направен от камък и мрамор. Струите вода пулсираха по кожата ми и разтриваха мускулите ми. Кръстих това хитроумно изобретение Джордж и реших да изоставя собствения си душ, Хектор, заради него. На някои любови просто им беше писано.
Обърнах се, за да видя Рейес да стои на вратата.
— Подхожда ти — каза той, плътната му уста оформи оценяваща усмивка. — Душът. — Ръцете му бяха скръстени, погледът му бе огнен и на очите ми им отне момент, за да се приспособят. Той стоеше в цялата си гола красота. Дълги крайници и гъвкави мускули образуваха абсолютната перфектност. Сякаш бе изваян и изрисуван, а художникът очевидно си падаше по плавни линии и дълбоки сенки.
— Мислех си, че може да е малко в повече — продължи той, — но си промених мнението.
— Това? — попитах, поразена от това, че би се усъмнил в стойността на Джордж. — Това… това произведение на изкуството? — Хвърлих се към каменния му екстериор. На Джордж. Не на Рейес. — Как може изобщо да си се съмнявал в него?
— Него?
— Джордж.
— Казва се Джордж?
— Да.
— Откъде знаеш?
— Защото току-що го кръстих. — Опитах да щракна с пръсти, но бяха мокри, така че се получи по-скоро пляскащо тупване, отколкото щракване. Щях да се задоволя с това. — Не изоставай, господинчо, или преди да се усетиш, животът ще мине… — Изписуках, когато той пристъпи вътре и ме придърпа към гърдите си — изрисуваните, — после се наведе да гризне врата ми. Електрически заряд се стрелна по гръбнака ми, преди да се осъзная. — Хей, чакай — казах, отдръпвайки се, — ти си синът на Сатаната. Може би ни трябва безопасна дума.
Усмивката му се превърна в нещо очарователно порочно.
— Добре, какво ще кажеш за „О, боже мой, толкова е голям“.
Смях изригна от мен, преди да успея да го спра. Не че не беше.