![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Хората се отнасят към настоящия момент, сякаш е само спирка по пътя към някаква велика цел, която ще се осъществи в бъдеще. А после се изненадват, когато дългият ден наближи края си; поглеждат назад към своя живот и виждат, че нещата, които са оставили да отминат тъй незабелязано, дребните удоволствия, които са отхвърляли с такава лекота, всъщност са истинският смисъл на живота им — през цялото време тези неща са били великите и чудесни успехи и целта на тяхното съществуване.
После ИдрисПюк наливаше на Кейл още четвърт пинта — не прекалено много.
— Всички утопии са дело на кретени, а добронамерените хора, които работят за създаването на едно по-добро бъдеще, са малоумници. Представи си земен рай, където пуйките летят наоколо вече изпечени, а идеални любовници откриват идеалната любов с минимално забавяне и живеят щастливо во веки веков. На такова място мъжете и жените ще умрат от скука или ще се обесят от отчаяние; добродушни мъже ще се бият и убиват, за да се избавят от ужасите на доволството. Много скоро в тази утопия ще има повече страдания, отколкото ни причинява природата в момента.
— Звучиш ми като Боско.
— Не. Той иска да изтрие котките от лицето на земята, защото обичат да ядат риба и да ловят птички. Все едно да си пожелаеш време, когато лъвът ще ляга с агнеца. Но си наполовина прав. Донякъде съм съгласен с Боско — вярно е, че този свят е ад. Но макар аз също да съм ужасѐн от човечеството като уродлива карикатура, освен това го и съжалявам: в нашето отвратително битие, пълно с толкова страдания, ние сме едновременно измъчваните души в ада и дяволите, които ги измъчват. Ние сме братя в страданието, така че най-необходимите качества за един човек са толерантност, търпение, въздържание и милосърдие. Всички имаме нужда от прошка и всички я дължим. Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Това, млади човече, са добродетели, които — и го казвам съвсем добронамерено — липсват напълно у теб.
При тези последни думи Кейл се престори на заспал и захърка гръмко.
Отнасянето в миналото обаче беше пълно с капани. Той искаше да си спомни първия път, когато е видял Арбел гола — в онази нощ беше блаженство да си жив. Но удоволствието и болката, любовта и гневът си съжителстваха прекалено близко у него, за да може това да го пренесе в друг свят. По-добре да се придържа към прекрасните ястия, към спомените как дразнеше Хенри Мъглата заради огромната му глава, или как слушаше ИдрисПюк и вземаше последната дума в разговорите с всички. Но също така си мислеше, спореше със себе си и се опитваше да си изясни онова, което всъщност знаеше: че светът е като поток, пълен с водовъртежи и преплетена растителност, и че където и да отидеш, водата винаги изтича през пръстите ти.
Стаята, която му бяха дали сега, беше съвсем простичка: що-годе удобно легло, стол и маса, прозорец с изглед към приятна градина, пълна с тънки брястове. Имаше две предимства: Кейл спеше сам и имаше ключ, за да се заключва отвътре и да не пуска никого при себе си. Отначало не искаха да му го дадат, но той настоя, влагайки в думите си смътна заплаха, и след като се допитаха до директорката, те предпазливо изпълниха желанието му.
На вратата се почука лекичко. Той надзърна през малката дупка, която бе пробил в най-тънката ѝ част, и доволен от видяното, я отключи с бързо движение и се дръпна по-надалеч. В края на краищата, никога не се знае.
Обзет от подозрения, манастирският слуга остана на мястото си и каза:
— Изглежда, има дупка във вратата.
— Беше си така, когато дойдох.
— Сестра Врай поиска да те види.
— Кой?
— Мисля, че директорката я е помолила да проучи твоя случай. Тя се радва на голямо уважение.
На Кейл му се искаше да зададе още въпроси, но както често се случва с притеснителните хора, не желаеше да изглежда невеж пред някого, който явно не го харесваше — и то с основание, защото слугата бе същият, когото Кейл бе заплашил, за да получи ключа. „Хората с чар — каза му веднъж ИдрисПюк — могат да накарат другите да отговорят «да», без дори да ги питат. Притежанието на истински талант да омайваш хората е крайно развращаващо. Но не се притеснявай — добави, — това не е нещо, за което ти ще трябва да се тревожиш някога.“