Измамна светлина [bg]

— Някой, когото познаваме, ли е?

— Чух, че е гост на СПА хотела.

— Жена.

— Сигурно е била от гостите на празненството. Клара позна ли я?

— От селото ли е?

— Убийство ли е? — настоя Рут.

Както бе нарушила тишината, така сега я предизвика. Всички въпроси замряха и клиентите преместиха поглед от възрастната поетеса към собствениците на бистрото.

Габри се обърна към Оливие.

— Какво можем да кажем?

Русокосият мъж сви рамене:

— Гамаш не ни е наредил да си мълчим.

— О, я стига! — сряза ги Рут. — Просто ни разкажете. И ми донесете нещо за пиене. Или най-добре първо ми донесете пиене, а после разказвайте.

Сред посетителите на заведението избухна врява и Оливие вдигна ръце:

— Добре, добре. Ще ви кажем всичко, което знаем.

Така и сториха.

Жертвата била жена на име Лилиан Дайсън. Новината предизвика първо мълчание, а след това глъчка, докато селяните? Обсъждаха чутото. Но не се разнесоха писъци, нямаше внезапно припаднали, нито разкъсани ризи.

Името не говореше нищо на никого.

Оливие потвърди, че са намерили жената в градината на семейство Мороу.

Убита.

След тази дума настъпи дълга пауза.

— Сигурно има нещо във водата — промърмори Рут, която не уважаваше с мълчание нито живота, нито смъртта. — Как е умряла?

— Счупен врат — отговори Оливие.

— Коя е тази Лилиан? — обади се някой от дъното на препълнения салон.

— Клара май я познава — изрече светлокосият собственик на бистрото. — Но никога не ми е споменавала нищо за нея.

Погледна Габри, който поклати глава.

Докато се извръщаше към партньора си, забеляза, че някой се е промъкнал в бистрото след тях и сега стоеше тихо край вратата.

Полицай Изабел Лакост бе станала свидетел на случилото се в заведението до момента. Главен инспектор Гамаш я бе изпратил, сигурен, че двамата мъже ще разкажат всичко, което знаят. Искаше да разбере дали някой от клиентите на бистрото ще се издаде, когато чуе историята.