Артър & Джордж [bg]

— Пак го казвам, от теб ще излезе чудесен адвокат, Джордж.

Но още преди да довърши, той си припомня думите от писмото, което не е показал на сина си. „До края на годината твоят хлапак или ще лежи в гроба, или ще бъде опозорен за цял живот.“

— Джордж — казва той, — има една дата, която бих искал да запомниш. Шести юли 1892 година. Само преди две години. На тази дата мистър Дадабхой Наороджи бе избран в парламента като представител на лондонския избирателен район Финсбъри.

— Да, татко.

— Мистър Наороджи дълги години преподаваше гуджарати3 в Лондонския университет. Имах с него кратка кореспонденция и гордо мога да заявя, че той се изказа ласкаво за моята „Гуджаратска граматика“.

— Да, татко. — Джордж неведнъж е виждал професорското писмо да се вади на показ.

— Избирането му беше достоен завършек на една крайно недостойна епоха. Премиерът лорд Солсбъри каза, че черните не бива и няма да бъдат избирани в парламента. Лично кралицата го упрекна за това. А само четири години по-късно избирателите от район Финсбъри решиха да се съгласят с кралица Виктория, а не с лорд Солсбъри.

— Но аз не съм парси4, татко.

Думите отново изплуват в главата на Джордж: Централна Англия, пулсиращото сърце на Британската империя, кръвната връзка, създавана от англиканската църква. Той е англичанин, студент по английско право и някой ден, ако е рекъл Бог, ще се ожени и церемонията ще бъде извършена според обичаите на англиканската църква. На това са го учили неговите родители от самото начало.

— Да, Джордж, ти си англичанин. Но някои хора може и да не се съгласят с това. А там, където живеем…

— Централна Англия — бързо уточнява Джордж, сякаш отново повтарят уроците от спалнята.

— Да, Централна Англия, където се намираме и където служа като свещеник почти двайсет години. Но макар Бог да е благословил поравно всички свои създания, Централна Англия все още е малко примитивна, Джордж. И тепърва ще откриваш примитивни хора там, където най-малко очакваш. В обществени кръгове, където би трябвало да са най-достойните. Но щом мистър Наороджи може да стане университетски преподавател и член на парламента, значи и ти, Джордж, можеш да станеш адвокат и уважаван гражданин. А ако се сблъскаш с несправедливост или дори злонамереност, спомняй си датата 6 юли 1892 година.

Джордж се замисля над това, сетне повтаря тихо, но твърдо:

— Но аз не съм парси, татко. Така сте ме учили с мама.

— Помни датата, Джордж, помни датата.