Колекционери на смърт [bg]

Осма глава

Като малък обстоятелствата ме принудиха да степенувам нещата и неприятните да изблъсквам в дъното на съзнанието си. Запратих Ейва в най-забутаното кътче, придадох си делово изражение и отидох в службата да се срещна с Хари. Сменили бяха спуканата гума на служебната ни кола и докато партньорът ми шофираше към сервиза, за да остави „временния“ автомобил и да вземе нашия, аз му разказах за посещението си при Уилоу.

Той презрително изсумтя:

— Изкуството се връща от миналото, за да преследва хора и да ги убива, така ли? Съгласи се, че е невероятно, Карс.

— Не знам как да ти го обясня. Сега наистина изглежда неправдоподобно, но докато онзи дядка го разказваше, ми се стори интересно.

Хари рязко изви волана да избегне пощенски пикап, качи колата на тротоара, тръсна я обратно на платното.

— Каза ли ти кой извършва престъпленията? Може би серийни убийци от миналото, а?

— Не. Повечето, и то най-прочутите, вече са мъртви. Според Уилоу в престъпленията са замесени колекционери на вещи на масови убийци.

— Аха — записки от затвора, извратени рисунки и прочие. С теб сме виждали подобни шедьоври, братле.

— Старчето има предвид колекционери на много по-страховити сувенири, например вещи от местопрестъплението. Или странни, но стойностни произведения на изкуството.

— Като предполагаемия дневник на Хекскамп, така ли?

Свих рамене:

— Може би.

— Само дето нямаме никакво, ама никакво доказателство. Това, което ми разказа, е само теорията на бивше ченге, основаваща се единствено на слухове. Каква е връзката със сегашното престъпление?

— Първата жертва на Хекскамп е била проститутка. Очевидно със симпатичните му последователи са я удушили и са я оставили в бунгало в мотел, заобиколена от запалени свещи.

Хари форсира двигателя и профуча толкова близо до камион, превозващ бира, че спокойно можех да грабна една опаковка.

— Затова ли старчокът се е панирал? — подхвърли, без да се обръща.

— Вероятно.

— Стегни се, Карсън. Номерът със свещите е доста изтъркан.

Престъпниците, извършващи ритуални убийства, често използваха свещите като носители на едно или друго послание. За съжаление често използваха и проститутки, които заради професията си са най-уязвимите човешки същества на планетата.

— Така е — признах. Разказът на Уилоу започваше да изглежда фантастичен.

— Този човек е вманиачен, братле, поне така ми се струва от всичко, което ми разправи за него. Знаеш как е, като някой случай остане неразкрит — мухата ти се загнездва в главата. Същата муха мъчи дядката — след като се е пенсионирал, случаят се превърнал в смисъл на живота му, нещо отвътре непрекъснато го гложди.