Колекционери на смърт [bg]

— Ясно. На такива хора, които за съжаление не са малко, им казват „социопати“.

— Вестникарските драскачи нямаха представа за язвата в съзнанието на изверга, детектив. Нито за въздействието му върху околните. Въздействие, което може да е смъртоносно дори сега.

— Марсдън Хекскамп отдавна е изгнил в гроба. Не виждам как един скелет може да оказва смъртна заплаха.

Уилоу тежко въздъхна, прокара длани по страните си:

— Носи се слух, че той е водил нещо като дневник, в който е описвал деянията си и е записвал мислите си. Нещо като представителен подбор от произведенията на художник. Визуален синтез на размислите му върху… смъртта. Говори се, че този дневник е запазен, и се предава от ръка на ръка в много тесен кръг от хора, които благоговеят пред посланието му. Както вече споменах, това са само слухове, въпросът не се обсъжда публично. — Той въздъхна, облегна се назад. — Няма доказателства за съществуването на тази „творба“.

— Очевидно хората вярват, че я има. А вие?

— Чувал съм някои да твърдят, че притежават части от неговата „колекция“.

— Много често около убийците-психопати възникват легенди, господин Уилоу. Спомнете си Джак Изкормвача.

— Или пък Джеси Джеймс, който се е обърнал против обществото, което не го е разбирало. Допринася за мистиката, създава тръпка.

— Знам. Но знам и нещо повече за онези хора. Бяха и са… заразени от отровата, ала не и склонни към преувеличаване.

— За кого говориш?

— За колекционерите на вещи на серийни убийци.

Имах известен опит с подобни типове. Докато следвах, няколко пъти смених специалността си, накрая се записах във факултета по психология на Алабамския университет; по време на обучението посетих доста затвори и психиатрични клиники в южните щати и разговарях с някои от най-ужасяващите психопати и социопати на планетата. Почти всеки имаше „клуб на почитателите“ — извратени мъже и жени, които водеха оживена кореспонденция с прочутите убийци и колекционираха техни вещи.

— И аз познавам неколцина — признах. — Например един събираше записките на затворници-психопати. Една жена пък предлагаше брак на всеки ненормалник, който й изпратеше нещо негово. Бяха жалки хорица. С болни съзнания, но иначе безобидни.

Уилоу кимна:

— Да, повечето са такива. Има и друга пасмина — също са с болни мозъци, но разполагат със средства и могат да си позволят да колекционират „по-екзотични“ и скъпи сувенири.

— Какви например? Детското столче на Дейвид Берковиц ли?

— Вещи от местопрестъплението. Или оръжия на убийството. Окървавен чук. Въже. Най-търсените артикули са дрехите. Още по-ценни са, ако вонят на лайна, защото жертвата се е изпуснала в момента на смъртта.

Изгледах го:

— Не се майтапиш, нали?

— Де да бях.

Спомних си рутинната процедура на всяко местопрестъпление — всичко се прибираше в пликове, надписваше се и се заключваше в помещението за веществени доказателства.