Колекционери на смърт [bg]

— Сядай! — Посочи ми канапето, пред което имаше ниска масичка. — Не чакай да се правя на любезен домакин. — Подаде ми едната чаша, повдигна прошарената си вежда. — Дошъл си, защото някакъв дърт глупак ти се обади по телефона във връзка с едно убийство в мотел, така ли? Обаче изчака няколко дни, преди да си направиш труда да ме намериш. Толкова ли нямате за какво да се хванете, детектив? Май наистина сте в задънена улица, а?

— Предлагам аз да задавам въпросите — казах, и то сравнително любезно, макар още да ме беше яд на дъртия глупак, задето ми беше устроил засада.

Той ме изгледа, после кимна:

— Бива. Първо обаче да ти се представя…

Седна на стола от другата страна на масичката и заразказва. Научих, че е шейсет и осем годишен и че е работил в щатската полиция на Алабама двайсет и пет години — седем като патрулен полицай, а останалите като детектив. Така и не му предложили канцеларска работа, защото знаели, че няма да приеме. Празненството по, случай пенсионирането му било преди дванайсет години и той си тръгнал трийсет минути след началото.

„Представянето“ му отне три минути и той ми даде знак, че е приключил, като стана и се заразхожда напред-назад. Покашлях се:

— Изкуството, господин Уилоу. Спомняш ли си тази думичка? Именно затова съм тук. Обаче нито веднъж не я спомена.

— Първо трябваше да ти се представя. Важно е.

— Е, вече го направи. Давай по същество.

— По новините съобщиха, че убитата проститутка е била заобиколена от свещи. Исках да разбера дали е имало и нещо, свързано с изкуството.

— Не съм длъжен да ти отговарям. Въпреки това ще ти кажа, че в бунгалото не намерихме нищо, което да прилича на произведение на изкуството.

— Сигурен ли си?

— Най-добрият криминалист от щатската лаборатория извърши огледа на стаята. Повтарям, нямаше нищичко, свързано с някаква форма на изкуството. — Премълчах за странната пратка, която беше попаднала в ръцете на Лидия Барстоу, защото още смятах, че става въпрос за съвпадение. — Ще ми обясниш ли по каква причина си така обсебен тази идея?

С бавни стъпки Уилоу отиде до прозореца, загледа се в залива. Малко ято пеликани прелетяха над кея.

— От години чакам нещо подобно да се случи — промърмори той.

— Мъртва проститутка по някакъв начин да бъде свързана с произведение на изкуството ли?

— Не. Марсдън Хекскамп да се появи отново.

Името ми беше познато, но много смътно, като избледняла записка върху стар календар.

— Хекскамп… Не беше ли серийният убиец, който се е подвизавал през шейсетте?

Уилоу се обърна, приближи се до полицата, взе голямата папка, извади от нея друга, съдържаща изрезки от вестници:

— Чух по новините, че в мотелското бунгало е имало свещи. Първата жертва на Хекскамп беше проститутка. Оставил беше свещи в стаята й.