![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Почти невъзможно е да се добереш до такива „сувенири“ — отбелязах.
Уилоу кисело се усмихна:
— Именно затова са толкова ценни.
— По какъв начин стигат до колекционерите?
— След приключване на съдебното дело веществените доказателства би трябвало да се съхраняват в специален склад. Любителите на сувенири плащат добре и… вещите изчезват.
Погледнах часовника си — вече бях изгубил два часа. Обратното пътуване до Мобил щеше да отнеме още час. Изправих се, благодарих за гостоприемството, поразкърших се и излязох от бунгалото. Уилоу ме изпрати до колата, изчака да се кача. Преди да затворя вратата, той се надвеси в купето — очевидно нямаше да ме пусне, без да чуе коментара ми. Реших да кажа истината:
— Не знам как да завърша разговора ни, колега. Научих доста интересни подробности.
Той се намръщи:
— Хората казват за някого, че е интересен, за да не го нарекат „откачен“.
Включих двигателя:
— Не подценявам информацията, която ми даде. Не можех да сторя друго, освен да те изслушам. Бил си детектив. Как би постъпил на мое място?
— Щях да се постарая да съм непредубеден. — Той тресна вратата на колата.
Малко по-нататък по пътя спрях и се обадих в службата. Нямаше нищо ново във връзка с мъртвата в мотела. Хари беше ударил на камък при издирването на магазина, от който са били купени свещите, което изобщо не го изненадвало, защото „във всеки четвърти магазин по света се продават проклетите восъчни щуротии“.
Излязох на магистралата и се насочих към спирката на ферибота — прекарах колата по рампата миг преди да я вдигнат. Фериботът пътуваше между форт Морган и остров Дофин, прекосявайки мястото, на което се е състояла прочутата битка за залива Мобил. Останки от жестокото сражение още лежаха на дъното; въпреки горещината колкото и пъти да прекосявах тези води, винаги ме побиваха тръпки.
Преминаването на залива има и друго значение за мен. Преди три години, дълго след като Джереми беше убил баща ни с ловджийски нож, намерих оръжието в мазето на старата ни къща. Пъхнах го под ризата си и се качих на ферибота, а когато навлязохме в дълбоки води, го хвърлих през борда — мислех си, че сред океана, видял толкова насилие, още едно свидетелство за ужасно деяние няма да бъде забелязано. От този миг насетне се почувствах по-добре… някак пречистен.
Насън съм хвърлял този нож поне сто пъти.
Тъй като пристанището се намираше на около два километра от дома ми, реших да хапна нещо, преди да разкажа на Хари странната история на Марсдън Хекскамп. Щом завих по алеята, видях пред къщата непозната бяла кола. Някой седеше до масичката за пикник под наколното ми жилище и се взираше в синевата на океана. Очертанията на тялото ми бяха познати.
Ейва! Беше се върнала!
Тя се обърна, като чу скърцането на чакъла под гумите на колата ми. Радостта ми помръкна — по изражението й разбрах, че не е искала да се срещне с мен. Колебливо ми махна, което потвърди предположението ми. Слязох, приближих се до масичката.
— Мислех, че си във форт Уейн — подхвърлих.
— Върнах се да уредя това-онова. Ще дам под наем къщата, докато… реша какво да я правя. Наех апартамент във форт Уейн. Ще ти хареса, Карсън. Малък е, но има големи прозорци и е много светъл. Намира се точно до парка Лейксайд…
Говореше забързано и прекалено жизнерадостно, все едно всичко помежду ни беше като преди.
— Нямаше да ми се обадиш, нали? — прекъснах я.
Тя затвори очи:
— Не и докато с теб…
— Какво? Докато сме в процес на раздяла ли? Или временно сме прекъснали връзката ни. Какви са отношенията ни? Обясни ми, ако обичаш.
По страната й се стече сълза. Щеше ми се да я бръсна с пръст, да усетя топлината на лицето й, допира на косата й. Не бях изпитвал подобно чувство към която и да било жена; усещах се, сякаш се намирам в чужда страна и никой не ме е научил на тайния й език. Въпреки това дълбоко в себе си се чувствах предаден, задето Ейва беше взела сама решение за нещо, което засягаше и двама ни.
— Не разбирам смисъла, Ейва — промълвих.
— Може би няма смисъл. Поне засега.
— Знам, че в съзнанието ти са запечатани ужасни преживявания. Ще избледнеят, но след време.
— Образите не избледняват, Карсън. Напротив, стават по-ярки. Страхувам се.
— Един луд се беше вманиачил по теб. В това се състои ролята ти в трагедията. Съдбата те избра и не можеш да промениш случилото се. Без значение колко бързо и надалеч ще… — Не довърших фразата, но вече беше късно.