Колекционери на смърт [bg]

— Не знам каква ви е системата — каза Хари, след като сестра Беатрис ни разказа за живота на Мари Гилбо през шестте години, прекарани в манастира. — По какъв начин Мари се е озовала при вас? Станала е монахиня, след като е завършила гимназия или колеж ли?

Игуменката седеше на люлеещ се стол, ние с Хари — на дълга дървена скамейка. През няколко секунди тя затваряше очи, сякаш да спре безумието, което бяхме донесли в това спокойно убежище.

— Беше захвърлено дете, детектив Нотилъс.

— Изоставено новородено ли? Някой го е оставил пред вратата ви, така ли?

— Наистина я намерихме пред вратата на манастира. Само че не беше бебе. В деня, през който за пръв път зърнах отчаяното й лице, тя беше двайсет и две годишна. Ала беше безпомощна като изоставените дечица в бордеите на Рио или Калкута. Попитах я защо е дошла при нас. Знаете ли какво отговори?

Хари се приведе:

— Какво?

— Заяви, че е последвала светлината. Говореше съвсем сериозно.

Партньорът ми кимна:

— Невъзможно е да отпратиш такъв човек.

— Започна като доброволка. Дадохме й подслон, а тя ни се отплащаше с работа. Трудеше се неуморно. Понякога й казвах: „Не бързай, Мари, почини си. Работата няма да избяга.“ Тя обаче се захващаше още по-здраво, сякаш не можеше да стои на едно място. По-късно призна, че само така забравя спомените.

— Спомени за какво?

Сестра Беатрис смутено извърна очи към ливадата. Двете жени тръгнаха към следващия стълб, козичките ги последваха.

— Преди да започне да изучава Божието слово, тя ми изповяда всичко. Житейската й история не бива да стане обществено достояние…

Въпреки отказа й долових вътрешната й необходимост да сподели тайната с някого.

— Уважавам чувствата ви, сестро — промълвих. — Твърде е възможно обаче епизод от живота й преди постъпването в манастира да е причина за смъртта й. Важно е да разберем защо на двайсет и две години е била като изгубено дете.

Зелените очи на монахинята гневно проблеснаха, гласът й стана суров:

— Била е изоставена след раждането й, детектив Райдър. Баща й е бил разглезен богаташ, който е водел разгулен живот. Майка й не се интересувала от нея. Двамата й натяквали, че никога не са я искали, докато на седемнайсет години тя избягала от тях.

Хари извърна поглед и въздъхна. Истории, които започваха по този начин, рядко имаха щастлив край.

Сестра Беатрис продължи:

— Мари беше заблудена, но интелигентна млада жена. Сподели с мен, че отначало свободата я опиянявала. Ала всички захвърлени деца търсят заместител на родителите си. Група студенти в академия по живопис станали новото й семейство…

— Академията в Париж ли се намира? — прекъснах я; сякаш някой прокара ледено острие по гръбнака ми.

Монахинята се изненада, погледът й стана подозрителен: