Червената лястовица [bg]

Гейбъл бе слязъл по хълма с потиснато настроение. Очертаваше се един неловък половин час на стеснителност, сведени очи и безкрайни чаши чай. Мамка му, част от работата. Докато приближаваше, чу писък. Предната врата на къщата на агента му беше отворена. Нещо не беше наред. Мамка му, не беше на добро, съседите скоро щяха да се струпат. Гейбъл си помисли, че само след две минути ще настане истински цирк. Започна да се изтегля назад. Вече бе доста тъмно и никой не можеше да го забележи.

Но имаше сериозен проблем — на предната врата двама души влачеха агента на Гейбъл за мишниците. Съпругата на хлапето беше слабичка, мургава, с бадемови очи, от южните склонове на планините Таурус, с разкъсана тениска, боса. Тя стоеше непосредствено зад тях, пищеше и удряше мъжете. Едно малко детенце на около две годинки седеше до вратата съвсем голичко и плачеше. Онези двама гадняри бяха не по-едри от агента му, но той не се съпротивляваше може би защото един от гаднярите държеше пистолет.

Исусе, хлапето си имаше проблем с РПК. Може би харчеше повече пари, може би се е похвалил с новия си приятел чужденец. Слушай, понякога нещата се скапват буквално за миг. Ти трябва да ги предпазваш, понякога трябва да го направиш за тях. РПК използва средновековни методи, когато се разправя със сънародници, за които мислят, че са предатели.

Гейбъл би могъл да се измъкне. Но като видя момиченцето на вратата — сладко малко същество със сополиво носле, — си помисли: Майната му! Качи се на първото стъпало на къщата и се усмихна на гаднярите. Те спряха и пуснаха хлапето, което падна на задника си на горното стъпало. Малката му женичка спря да пищи и погледна Гейбъл, какъв огромен ябанджи, чужденец, с такива големи пестници! Вече се бяха насъбрали дузина съседи, всичките до един кюрди. Шибаният квартал беше мъртвешки тих, нито звук. Надолу, по средата на улицата, течеше вода. Гаднярът с пистолета изкрещя нещо на кюрдски, прозвуча така, сякаш кантарен топуз падна в корито за пране.

Голямата уста започна да размахва пистолета, насочвайки го ту към хлапето, ту към съпругата му, размахваше го като показалец. Хлапето щеше да е сто процента мъртво, ако Гейбъл не направеше нещо. Майната му така или иначе, тъй като това беше абсолютно, ама абсолютно прецакан край на разработката, хлапето трябваше да се измъкне от Турция, ако искаше да остане живо. Копелето от РПК тръгна надолу по стълбището и продължи да крещи по Гейбъл. Той игнорира малките му святкащи очета и се фокусира върху пистолета. Малки гадни кокалчета, побелели от стискането, знаеш как става, за три секунди. Дулото започна да се приближава.

Гейбъл винаги носеше Hi-Power[26] в кобура си „Бианки“ отзад на кръста. Извади браунинга и застреля кюрда, па-па-па! Наричат го Мозамбик, двоен изстрел в центъра на тялото, трети изстрел в челото, предполагам, че е бил измислен в Мозамбик или нещо подобно. Очите на гадняра останаха отворени, той мигом се свлече долу. Черепът му се плъзна и удари стъпалата. Пистолетът му заподскача зад него, Гейбъл го вдигна, хвърли го и той изтрака в решетката на канализацията, може би милионният пистолет в турските канали. Изпразнените гилзи на Гейбъл още не бяха докоснали земята, а съседите вече бягаха като шибани катерички, тичаха във всички посоки надолу и нагоре по хълма и захлопваха кепенците зад себе.

Кюрдското хлапе прегърна жена си. Чудеше се дали то осъзнава, че новият му живот е започнал точно тогава? Може би, но съпругата му вероятно го осъзнаваше, тя изглеждаше интелигентна. Зърната ѝ се показваха през разкъсаната тениска. Гейбъл изгледа другия тип от РПК, който май бе видял Исус или Мохамед и вдигна ръце пред себе си, с длани навън, слезе по стъпалата и избяга по улицата в тъмнината.

Гейбъл даде на хлапето пет бона, за да се покрие, не можа да измъкне повече от централата. Не знае къде са сега, може би в Германия или Франция. Пет кюрдски хлапета, учещи немски. Когато те станат на двадесет, синът на Нейт може да ги намери и да ги вербува. Дяволски шантава работа. Окей, сега поуката от цялата тази дълга шибана история.

След това имаше същински апокалипсис, не те майтапя, каза Гейбъл. Първо консулството и генералният консул, с тънкия си гласец, като от музикална кутия, после посолството в Анкара, после целият комплект вилици и ножове в Държавния департамент. Дипломат, замесен в стрелба с фатален изход, те бяха много разстроени, голям рев падна. Сериозни последици. Трябваше да напусне Истанбул. Турската национална полиция ми даде плакет и прощален обяд; те бяха възхитени. Турските ченгета обичат точната стрелба. Но всички останали бяха страшно ядосани, а официалното разследване на ЦРУ дори не бе започнало. Гейбъл се мота около месец със службата за сигурност в централата. След четиридесет часа разговор те постановиха „недостатъчна конспиративност“. Шефът на бюрото в Анкара не върна Гейбъл обратно, беше прекалено взривоопасен политически, звучи също като Гондорф, нали? Много задници ще има в кариерата ти. Перспективите на Гейбъл за задгранични операции бяха приключили за неопределено бъдеше, както изглеждаше, и той бе забит в кабинка метър на метър в турския отдел в централата, за да слуша как една двадесет и три годишна новачка от другата страна на преградата разказва по външната линия на приятелката си, че ще събере кураж да направи фелацио на гаджето си този уикенд. Нито един от младите служители не носеше часовник, мамка му, те гледаха времето на шибаните си телефончета или таблети, или каквото там ги наричаха.