Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Но всъщност беше Уинтроп Леман, прочутият Уинтроп Леман, за когото родителите му толкова често говореха. Двамата с Алфред Стоун разговаряха в кабинета, но Леман излезе да поздрави момчето. Великият Леман толкова съсредоточено се здрависа с него, сякаш Чарли бе лидер от световна величина. Леман беше в града само за един ден — нещо във връзка с предоставянето на неговата колекция импресионисти на музея „Фог Арт“ — и след като приключиха разговора си с Алфред, той попита Чарли дали иска да излязат на разходка. Чарли сви рамене и отговори утвърдително.

Отидоха в центъра, изядоха по един сладолед в „Бейлис“, после се разходиха в музея „Фог Арт“. Чарли никога не беше влизал вътре, не се интересуваше много-много от изкуство, но Леман му показа любимите си картини, разказа му за Ван Гог и Моне. Забеляза някаква драскотина на лицето на Чарли и го попита какво се е случило. Чарли му разказа всичко, при това, не без известна гордост. Най-накрая се осмели да попита:

— Ако баща ми не е давал документи на руснаците, тогава защо са го хвърлили в затвора?

Леман се спря насред кънтящия каменен двор на музея, приведе се леко и постави огромната си ръка върху рамото на Чарли.

— Баща ти е невероятно смел човек — отговори му той, без да обяснява какво иска да каже с тези думи, а и Чарли не го попита.

По-късно, силно впечатлен от кръстника си, Чарли отиде в библиотеката и прочете всичко, което успя да намери за Уинтроп Леман. Научи, че Леман е наследник на богатство, идващо от железниците; научи, че двете му съпруги са починали и няма наследници; че в началото на 20-те години е живял известно време в Москва, като е развивал някакъв бизнес с руснаците, също както Арманд Хамър и Авърел Хариман; че Франклин Рузвелт го е поканил във Вашингтон да му помага да направлява страната по време на известната Рузвелтова епоха и по-късно да уреди отпускането на помощи за Съветския съюз по време на войната; че Хари Труман го е поканил да продължи работа като съветник по въпросите на националната сигурност. Някаква статия в „Таймс“ от 50-те години оценяваше богатството му на над сто милиона долара; текстът под снимката го обявяваше за „най-известния държавник на Америка“.

Мисълта, че е свързан, макар и малко, с такава известна и могъща личност, позволяваше на Чарли да се опре на нещо сигурно в момент, когато не бе му останало много.