Обичай ближния си [bg]

Керн се върна в хотела. Възнамеряваше да купи няколко сапуна и няколко флакончета парфюм, а след това да се опита да ги продаде в града. Освободеният от концентрационния лагер, който бе викал през нощта, му бе заел пари, за да си купи стока.

Когато влезе в коридора, видя, че някой излиза от съседната стая. Беше девойка със среден ръст, със светла рокля и две книги под мишница. Отначало Керн не й обърна внимание. Беше зает да пресмята цената на тоалетната вода. Но изведнъж се сети, че тя излезе от стаята, в която бе влязъл по погрешка миналата нощ, и се спря смутено. Като че ли би могла да го познае.

Девойката заслиза бързо по стълбите, без да поглежда наоколо си. Керн почака още малко, после слезе бързо след нея. Изпита внезапно любопитство да види лицето й.

Слезе по стълбите и се огледа, но тя не се виждаше никъде. Отиде до вратата и погледна и в двете посоки на улицата. Тя беше съвсем празна в слънчевия следобед. Само две полицейски кучета се гонеха по тротоара. Керн се върна в хотела.

— Кой излезе преди малко? — обърна се той към портиера, който беше същевременно келнер и момче за всичко.

— Само вие! — Портиерът го погледна втренчено, очаквайки, че Керн ще се изсмее на тази шега. Но Керн не се засмя.

— Искам да кажа коя госпожица — каза той.

— Никакви госпожици не живеят тук — отговори сърдито портиерът. Беше оскърбен, че не оцениха духовитостта му. — Тук има само жени.

— Никоя ли не излезе?

— Защо са тези въпроси? От полицията ли си? — Той беше вече явно враждебен.

Керн го погледна учудено. Не можеше да разбере какво е прихванало този човек. Не бе доловил шегата.

Извади от джоба си пакет цигари и му подаде една.

— Благодаря — каза ледено портиерът. — Аз пуша по-добро качество.

— Сигурно е така.

Керн прибра цигарата. Постоя замислено, девойката сигурно беше още в хотела. Може би в салона. Той се върна.

Салонът беше продълговата зала, откъдето се излизаше на циментова тераса, а тя водеше в затворена градина с няколко люлякови дървета.

Керн погледна през стъклената врата. Девойката седеше до една маса. Облакътила се бе и четеше. В стаята нямаше никого, освен нея. Привлечен непреодолимо натам, Керн отвори вратата и влезе.

Девойката вдигна глава при отварянето на вратата. Керн се смути.

— Добър ден — каза неуверено той.

Тя го погледна, после кимна и продължи да чете.