Химн на смъртта [bg]

Разпитът на Чханг Бо продължил три дни. Агентите крещели и го ругаели, макар че не го ударили – поне така казал на съпругата си. Според него се измъкнал от тежкото положение благодарение на дарбата си да убеждава. Казал истината, за да се защити. "Не исках да обидя никого. Просто казах, че не мога да купя тези ботуши и бих искал семейството ми да има такива" – протестирал възмутено Чханг Бо.

Той изложил убедителни аргументи. Бил внушителна фигура със своето шкембе и строго изражение. Изглеждал като въплъщение на служител на Работническата партия. Накрая политическата полиция решила да не се задълбочава повече и го освободила без обвинения.

Когато се върнал вкъщи, съпругата му го наругала много; по-жестоко, отколкото агентите по време на разпита. Това бил най-ужасният скандал в целия им брак. Г-жа Сонг не била притеснена само заради това, че съпругът ѝ проявил неуважение към ръководството на страната; за пръв път в живота си тя усетила прокрадващо се чувство на страх. Дотогава поведението ѝ винаги било толкова безупречно, а отдадеността ѝ толкова искрена, че никога не ѝ хрумвало, че може да е уязвима.

– Как можа да кажеш такава глупост, когато в апартамента имаше съседи? Не осъзнаваш ли, че можеше да застрашиш всичко, което имаме? – хокала го тя.

Всъщност и двамата осъзнали какви късметлии са. Ако не бил отличният произход на Чханг Бо и членството му в партията, нямало да го пуснат толкова лесно. Помогнал и фактът, че г-жа Сонг няколко пъти била ръководител на инминбана в сградата и си спечелила известно уважение от страна на служителите в Държавна сигурност.

Необмислената забележка на Чханг Бо била точно типът нарушение, заради което можел да бъде изпратен в затворнически лагер в планините, ако нямал солидни позиции в обществото. Те били чували история за някакъв човек, който се пошегувал с височината на Ким Чен Ир и бил изпратен в лагер до живот. Г-жа Сонг пък лично познавала една жена от завода, където работела, която била изпратена в лагер заради нещо, което написала в дневника си. Когато се случило, г-жа Сонг не изпитала съжаление към жената. "Предателката си получи заслуженото" – казала си тя. След случката с Чханг Бо се смутила от тогавашната си реакция.

Инцидентът сякаш отшумял. Стреснат от преживяното, Чханг Бо бил по-внимателен какво говори пред други хора, но мислите му ставали неконтролируеми. Години наред Чханг Бо се борел със съмненията, които периодично се прокрадвали в съзнанието му. Сега тези съмнения се превръщали в пълно обезверяване. Като журналист Чханг Бо имал повече достъп до информация от обикновените хора. В радиостанцията на провинция Северен Хамгьонг, където работел, той и колегите му слушали нецензурирани новини на чуждестранни медии. Тяхната работа била да ги редактират за вътрешно разпространение. Всичко положително, което се случвало в капиталистическите страни и най-вече в Южна Корея, която през 1988 г. била домакин на Летните олимпийски игри, се омаловажавало. От друга страна, всички стачки, бедствия, бунтове, убийства били отразявани подробно.