Химн на смъртта [bg]

В самото начало на 1990 година Берлинската стена беше превърната в отломки, разпродавани от търговците на сувенири в обединена Германия. Съветският съюз беше в процес на разпадане. Ликът на Мао Дзъдун се беше превърнал в най-често срещания образ на кичозните часовници, които американските туристи си купуваха в Пекин. Бившият комунистически диктатор на Румъния Николае Чаушеску, който неслучайно беше близък приятел с Ким Ир Сен, неотдавна беше екзекутиран от наказателен взвод. Статуи на Ленин бяха сваляни от постаментите си и разбивани на парчета. Кадри на комунистическата партия по целия свят нагъваха сандвичи "Биг Мак", поливайки ги обилно с кока-кола. Но в далечното царство Северна Корея животът продължавал както преди.

Доколкото цензурата в Северна Корея допускала репортажи за детронирането на комунизма, те били смекчавани и изопачавани за целите на режима. Според "Родонг Синмун" проблемите в другите страни от комунистическия блок се дължали на вродената слабост на хората. (Севернокорейската преса обичала да намеква за генетичното превъзходство на корейците.) Източноевропейците и китайците не били толкова силни по природа, нито толкова дисциплинирани. Те се отклонили от истинския път на социализма. Ако са имали гений от ранга на Ким Ир Сен, който да ги ръководи, техните комунистически системи са щели да останат незасегнати и процъфтяващи. Според ученията му за самодостатъчността севернокорейците трябвало да пренебрегнат това, което се случва в другите страни, и да продължат по своя собствен път.

Така че г-жа Сонг си затворила очите, внушавайки си, че не трябва да обръща внимание на очевидните признаци, че нещо не е наред. В началото знаците били дребни, почти незабележими. Крушката, която изгасвала първо за няколко секунди, после за минути, после за часове, сетне за дни. Все по-рядко имало електричество, докато накрая го пускали само за по няколко часа няколко вечери в седмицата. Течащата вода спряла. Г-жа Сонг бързо разбрала, че когато дойде водата, трябва да напълни възможно най-много кофи и съдове. Но тя никога не стигала за миене, защото водните помпи в сградата работели с електричество, а водата спирала, преди да дойде токът. Тя събирала пластмасови кани и ги носела долу при общата помпа. Носенето на вода станало част от сутрешната ѝ рутина. Подредило се в списъка със задачите след навиването на рогозките и почистването на портретите на Ким Ир Сен. Въпреки че вече нямала малки деца в къщата, тя трябвало да става по-рано от всякога. Трамваят, с който пътувала за работа по Път № 1, минавал рядко и когато  дойдел, бил толкова претъпкан, че хората се хващали и на стълбата в задната му част. Г-жа Сонг не искала да се бута с всички млади мъже в трамвая, за да си намери място, затова обикновено вървяла. Отнемало ѝ един час пеша.