Химн на смъртта [bg]

По радиото говорели за Ким Ир Сен или за Ким Чен Ир със задъхан патос, по подобие на проповедниците на Петдесятничеството. Севернокорейските вестници разпространявали истории за свръхестествени явления. Според тях бурни морета затихвали, когато моряците, останали до последно в потъващия кораб, запявали песни, възхваляващи Ким Ир Сен. Когато Великият вожд отишъл в демилитаризираната зона, мистериозна мъгла се спуснала, за да го защити от дебнещи южнокорейски снайперисти. Той карал дърветата да цъфтят, а снега да се топи. Ако Ким Ир Сен бил Господ, то Ким Чен Ир бил Синът Божи. Говорело се, че също като Исус Христос раждането му било възвестено от ярка звезда в небето и появата на красива двойна дъга. Лястовица се спуснала от небето, за да съобщи за раждането на "генерала, който ще управлява света". Северна Корея пред-разполага към ирония. Ние се надсмиваме над крайностите на пропагандата и наивността на хората. Но ако се замислим, че тази идеология им е втълпявана от най-ранна детска възраст по време на дългите часове, прекарвани в центровете за дневни грижи към заводите; че през следващите петдесет години всяка песен, филм, статия във вестник и плакат са създадени, за да обожествят Ким Ир Сен; че страната е била херметично затворена, за да не се допуска нищо, което да всее съмнение в божествеността на Ким Ир Сен... Кой не би се поддал?

През 1972 г. по случай шестдесетия рожден ден на Ким Ир Сен, годишнина, считана за изключително важна в корейската култура, Работническата партия започнала да разпространява значки с неговия лик. Не след дълго цялото население било задължено да ги носи от лявата страна точно над сърцето. В дома на г-жа Сонг, както във всеки друг, висял портрет на Ким Ир Сен в рамка на гола стена. Хората нямали право да закачат друго на тази стена, дори снимки на кръвните си роднини. Ким Ир Сен бил цялото семейство, от което се нуждаели хората – поне до 1980 г., когато до портрета на бащата бил закачен този на неговия син Ким Чен Ир, обявен за секретар на Работническата партия. Севернокорейските вестници обичали да отпечатват "човешки истории" за героични граждани, които изгубили живота си, докато се опитвали да спасят портретите от пожар или наводнение. Работническата партия раздавала портретите безплатно, заедно с бяло парцалче, което трябвало да се съхранява в кутия под тях. То можело да се използва единствено за почистване на портретите. Това било особено важно по време на дъждовния сезон, когато в ъгълчетата на стъклената рамка пропълзявали петънца мухъл. Инспектори от полицията по спазване на обществените норми се отбивали поне веднъж в месеца, за да проверят дали портретите са Чисти.