Химн на смъртта [bg]

"Благодарим ти, скъпи татко Ким Ир Сен" – повтаряли децата, докато майка им ги гледала с удовлетворение.

След години г-жа Сонг си спомняла онези времена с носталгия. Тя се смятала за късметлийка. Чханг Бо бил добър съпруг. Не спял с други жени. Не удрял г-жа Сонг, нито децата. Обичал да си пийва, но пиянството му било весело, пускал шеги, а смехът раздрусвал все по-наедряващото му шкембе. Те били щастливо семейство, изпълнено с любов.

Г-жа Сонг обичала трите си дъщери, сина, съпруга си, а от време на време дори свекървата. Тя обичала и Ким Ир Сен.

От онези години г-жа Сонг пази няколко скъпи спомена. Това били редките случаи, когато в неделя нито тя, нито Чханг Бо трябвало да се явяват на работа, а децата не били на училище и прекарвали времето заедно, като семейство. Два пъти през всичките години успели да отидат до плажа, който се намирал едва на няколко километра от апартамента им. Никой от тях не можел да плува, но вървели по пясъка и събирали миди, които занесли у дома и сварили за вечеря. Веднъж, когато синът ѝ бил на единадесет години, тя го завела в зоологическата градина в Чхонгджин. Била ходила там на училищно посещение. Спомняла си как когато отишла като дете, видяла тигри, слонове, мечки и вълк, но сега били останали само няколко птици. Г-жа Сонг никога не се върнала там.

Усложненията започнали, когато децата на г-жа Сонг станали юноши. Най-трудната от четиримата била голямата ѝ дъщеря. Ок Хи била копие на майка си – дребничка и закръглена, добре оформена и хубава. Но същите плътни устни  при Ок Хи били раздразнително нацупени. Характерът бил остър. За разлика от милостивата природа на майка ѝ, тя била изключително чувствителна и сякаш постоянно наскърбена. Като най-голямата дъщеря на работеща майка, която отсъствала от къщи от зори до късно през нощта, Ок Ки трябвало да поеме голяма част от домакинската работа, но не го правела с радост. Ок Хи не била мъченик като майка си. Тя не можела да търпи малките безсмислени задължения, които правели живота толкова изтощителен. Не била мързелива, а непокорна. Отказвала да прави всичко, което смятала за безполезно.