![Химн на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/2/himn-na-smrtta-bg-download.jpg)
Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Не само че не пазарували, на практика нямало и пари. Трудът в Северна Корея се заплащал толкова символично, че заплатите стигали по-скоро за джобни пари. Месечната заплата на г-жа Сонг била 64 севернокорейски вона, което по официалния валутен курс възлизало на 28 щатски долара, но не били достатъчно дори за един найлонов пуловер. Стигали колкото за странични разходи като кино, фризьор, билет за автобус и вестници. За мъжете и цигари. За жените грим, който, колкото и да е учудващо, те носят в изобилни количества. Червеното червило правело жените да изглеждат ретро, като филмови звезди от 40-те години на миналия век, а розовият руж придавал руменина на кожата, пожълтяла от дългите зими. Всеки квартал в Чхонгджин имал своя собствена група държавни магазини, съвсем идентични с тези в съседния квартал. Севернокорейските жени обръщали особено внимание на външния си вид: г-жа Сонг по-скоро би пропуснала закуската, отколкото да отиде на работа без грим. Косата ѝ била естествено къдрава, но други жени на нейната възраст къдрели косите си във фризьорски салон, приличащ на производствена линия, с редица бръснарски столове за мъжете от едната страна и редица за жените от другата. Всички фризьори били държавни служители, работещи за служба, наречена Бюро по обществено обслужване. Към нея се назначавали и обущарите, и хората, поправящи велосипеди.
Имало магазин за хранителни стоки, магазин за канцеларски принадлежности и магазин за дрехи. За разлика от Съветския съюз, в Северна Корея рядко можело да се видят дълги опашки. Ако искаш да направиш голяма покупка, например часовник или грамофон, трябвало да кандидатстваш за разрешение от трудовото звено. Не било само въпрос на пари.
Върховното постижение на севернокорейската система била субсидираната храна. Също като обещанието за пиле на всяка маса, често приписвано на предизборната кампания на Хърбърт Хувър, Ким Ир Сен бил обещал на севернокорейците дневни порции от ориз и супа с месо. Оризът, особено белият, бил лукс в Северна Корея. Това било благородно обещание, което обаче можело да бъде изпълнено само за елита. Но системата за обществено разпределяне отпускала на населението смес от зърнени култури във внимателно премерени количества в зависимост от социалното положение и работата. Работниците в каменовъглените мини, извършващи тежък труд, получавали 900 грама зърно на ден, а служителите в заводи като г-жа Сонг – 700 грама. Системата раздавала и други традиционни за корейския начин на хранене продукти, например соев сос, олио и гъста червена бобена паста, наречена "кочхуджанг". На национални празници като рождените дни на семейство Ким можело да има свинско или сушена риба.
Най-хубавата част било зелето, разпределяно през ecента, за да се прави "кимчхи". Подлютеното кисело зеле е корейско национално ястие, единственият растителен продукт, който традиционно присъствал на масата през дългите зими и неразделна част от културата им, също както оризът. Севернокорейският режим бил наясно, че корейците не можели да бъдат доволни, ако нямат кимчхи. Всяко семейство получавало по 70 кг на възрастен и 50 кг на дете, което за г-жа Сонг означавало 410 кг за семейството, след като свекърва ѝ дошла да живее при тях. Зелето се посолявало, подправяло се с много червен пипер, понякога с бобова паста или с дребни скариди. Г-жа Сонг правела кимчхи и от репички и ряпа. Прекарвала седмици в приготвянето му и го съхранявала в големи глинени делви. Чханг Бо ѝ помагал да ги свалят в мазето, където всяко семейство имало свое отделение. По традиция съдовете с кимчхи се заравяли в градината, за да останат студени, но да не замръзват. В жилищните сгради импровизирали, като натрупвали пръст около съдовете. Когато приключели, заключвали мазето си с най-здравия си катинар. В Чхонгджин имало много крадци на кимчхи. Дори в колективно общество като това на Северна Корея никой не искал да споделя своето кимчхи с непознати.
Северна Корея не била работническият рай, за който твърдяла пропагандата, но постиженията на Ким Ир Сен не били съвсем незначителни. През първите две десетилетия след разделянето на полуострова през 1945 г. северната част била по-богата от капиталистическия юг. През 60-те години, когато корейските учени разпространявали термина "икономическо чудо", те имали предвид Северна Корея. Дори само да се нахрани населението в регион с дългогодишна история на глад, било постижение, още повече имайки предвид, че необмисленото разделяне на полуострова оставило най-хубавите земеделски земи от другата страна на разделителната линия. От разрушената страна, която изгубила почти цялата инфраструктура и 70% от сградния си фонд във войната, Ким Ир Сен създал жизнена на вид, макар и спартанска икономика. Всеки имал подслон и дрехи. През 1949 г. Северна Корея претендирала, че е първата азиатска държава, почти изцяло преборила се с неграмотността. Високопоставени чуждестранни личности, които правели посещения през 60-те години, често пристигали с влак през китайската граница и изпадали във възторг от очевидно по-добрия стандарт на живот на севернокорейците. Всъщност хиляди етнически корейци, живеещи в Китай, избягали от глада, причинен от пагубния "Голям скок напред", и се върнали в Северна Корея. Там къщите имали керемиди на покривите си, а до 1970 г. всяко населено място имало електричество. Дори безкомпромисният аналитик от ЦРУ Хелън-Луиз Хънтър, чиито доклади за Северна Корея от 70-те години по-късно бяха разсекретени и публикувани, неохотно признава, че е била впечатлена от Северна Корея на Ким Ир Сен.