Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Когато се прибрала, Ок Хи приповдигнато се похвалила с хитростта си. Г-жа Сонг била бясна заради измамата. Тя знаела, че Ок Хи е най-умното от четирите деца – научила се да чете на три години и смайвала роднините им, като наизустявала дълги пасажи от писанията на Ким Ир Сен. Но случката с нощната тор потвърдила страховете на майка ѝ, че Ок Хи е индивидуалист, в който липсва колективният дух. Как щяла да оцелее в общество, в което всички трябва да маршируват в строй?
След като Ок Хи завършила училище, съпругът на г-жа Сонг използвал връзките си, за да ѝ намери работа в пропагандния отдел на строително предприятие. Ок Хи трябвалода пише доклади за трудовите бригади, които преизпълнявали нормите, и за забележителния прогрес на предприятието в строителството на пътища. Предприятието разполагало със свой собствен камион с високоговорители, който всъщност представлявал разнебитена военна камионетка със залепени отстрани лозунги ("Да моделираме цялото общество по идеята чучхе"). Докато камионът обикалял строителните площадки, Ок Хи вземала микрофона и четяла докладите си, разпространявайки постиженията на предприятието през пискливите високоговорители. Работата била приятна и не изисквала вдигане на тежки предмети и като всяка работа в пропаганден отдел носела известен престиж.
Г-жа Сонг и съпругът ѝ искали да осигурят допълнително бъдещето на Ок Хи, като ѝ намерят подходящ съпруг от Работническата партия. Г-жа Сонг се надявала да намери някого точно като нейния съпруг и затова инструктирала Чханг Бо да се оглежда за по-млада версия на самия него. Веднъж във влака за Мусан, където отивал в командировка, той седнал до чаровен млад мъж. Чхуе Йонг Су бил от добро семейство от Раджин, град малко на север от Чхонгджин. Той бил цивилен служител на Корейската народна армия, музикант, който свирел на тромпет. Всички, заемащи по-висок военен чин, имали някакво влияние в Северна Корея и приемането им в партията било почти сигурно. Чханг Бо решил, че младежът изглежда обещаващ и го поканил на гости в дома си.
Ок Хи и Йонг Су се оженили през 1988 г. в традиционния севернокорейски стил – пред статуята на Ким Ир Сен, който имал символична власт над всички бракове при липсата на духовенство. Облекли най-хубавите си дрехи – тя бежов жакет и черен панталон, а Йонг Су тъмен костюм – и застанали сковано един до друг, позирайки за снимка пред извисяващата се бронзова статуя. Двамата оставили букет цветя и съюзът им вече се считал за благословен от Великия вожд. Върнали се в семейния апартамент, за да се натъпчат на банкета, подготвен от г-жа Сонг. По традиция гостите трябвало да се приемат два пъти, веднъж в дома на булката и веднъж – на младоженеца. Имало известно съперничество между семействата в стремежа им да се покажат. Цялото събитие било доста скъпо, защото трябвало да се поканят съседите и колегите от работа, а семейството на булката трябвало да осигури шкаф, пълен с одеяла, кухненска посуда, огледало и тоалетка, а ако семейството било богато, може би и шевна машина и електрически уреди. Г-жа Сонг се чувствала несигурна; знаела, че семейството на Йонг Су е от по-висша прослойка, затова сторила всичко възможно, за да направи добро впечатление. Наредила маси, отрупани с храна – оризови сладкиши, морска треска, варени октоподи, пържено тофу, китайски рак и три вида изсушена сепия. Било най-изобилното ядене, което семейството някога щяло да яде заедно и може би най-хубавият момент от целия брак.
Оказало се, че Йонг Су има афинитет към "нънгджу" – евтино домашно спиртно питие от ечемик. След като обърнел няколко чашки, веселият му чар на музикант се изпарявал и започвал да проявява жестокост. Наперената походка, която в началото Ок Хи намирала за съблазнителна, започнала да изглежда заплашителна. Младата двойка се преместила в собствен апартамент близо до железопътната гара, но Ок Хи често бягала вкъщи. Един ден се появявала с насинено око, на следващия с разцепена устна. Шест месеца след сватбата Йонг Су се сбил със свой колега и бил изключен от военния оркестър. Изпратили го да работи в железодобивните мини в Мусан. Вече нямал шанс да бъде приет в Работническата партия. За членство се кандидатствало преди да навършиш тридесет години и след като преминеш проверката на партийния си секретар. Без членство в партията възможностите за кариера на Йонг Су били твърде ограничени. Ок Хи, която по това време карала трудна бременност, трябвало да спре да работи. Положението ѝ било по-несигурно от когато и да било.
Не след дълго и синът на г-жа Сонг започнал да ѝ създава тревоги. За разлика от Ок Хи, той винаги бил примерно дете. Нам Ок бил здраво момче, което много приличало, на баща си, мускулест, с впечатляващата височина от 1.80 см. Той рядко повишавал тон или се оплаквал. Каквото да поискали от него родителите или сестрите му, той го изпълнявал безропотно. Ок Хи се изумявала, че е възможно същите родители да създадат дете, което е толкова различно от нея. "Толкова е тих, че дори не забелязваш присъствието му" – казвала тя за малкия си брат. Нам Ок бил посредствен ученик, но изключително добър в спортовете. Бил най-щастлив, когато си играел сам, ритайки топка в бетонната стена на жилищната сграда часове наред. Когато станал на единадесет, един треньор измерил дължината на предмишниците и краката му и го избрал за специално спортно училище в Чхонгджин. Комунистическият подход към състезателните спортове налагал изискването не семействата, а режимът да решава кои деца да бъдат изтеглени от обикновените училища, за да бъдат подготвени за националните отбори. Нам Ок се справял толкова добре, че когато бил на четиринадесет, го изпратили в Пхенян, за да тренира бокс.