Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Докато Некрос оставяше яйцето, драконът промълви:
— Няма смисъл, смъртни. С жалката ви война е свършено.
— Може и да си права — изръмжа той, несъмнено изненадвайки я със своята откровеност. Посивелият орк отново се обърна с лице към гигантската си затворничка. — Но ние ще се борим до края, гущер такъв.
— Тогава ще го направите без нас. Моят последен съпруг умира и ти го знаеш. Без него няма да има повече яйца. — Нейният глас и без това тих се превърна в едва доловим шепот. Кралицата на драконите дишаше с усилие, сякаш разговорът бе изцедил докрай намалелите й сили.
Той присви очи към нейните, оглеждайки внимателно очните ябълки на влечугото. Некрос знаеше, че последният съпруг на Алекстраза наистина умираше. Бяха започнали с трима, но един бе загинал при опит да избяга през морето, а друг бе умрял от раните си, след като драконът отцепник Детуинг го бе нападнал изненадващо. Третият, най-възрастният от групата, бе останал до своята кралица, но той бе с векове по-стар и от самата Алекстраза и сега неговата възраст заедно с почти смъртоносни рани бавно го довършваха.
— Тогава ще намерим други.
Тя успя да изсумти. Гласът й не бе по-силен от шепот.
— И как… точно ще го направите?
— Ще намерим някой… — Некрос нямаше друг отговор, а проклет да бе, ако доставеше някакво удоволствие на гущера. Дълго потисканото отчаяние и гняв започнаха да се проявяват. Той закуцука към нея. — А що се отнася до теб, гущерче…
Некрос се бе осмелил да се приближи на няколко метра от главата на кралицата на драконите с ясното съзнание, че благодарение на магическите окови тя ще бъде неспособна да го изпържи или погълне. За негово огромно удивление главата на Алекстраза ведно със скобата внезапно се извъртя към него, закривайки кръгозора му. Пастта на дракона се отвори широко и оркът имаше неудоволствието да погледне надълбоко в гърлото на звяра, който щеше да го погълне на една хапка.
Щеше, ако не беше бързата реакция на Некрос. Сграбчвайки кесията, в която държеше Демонична душа, устата на магьосника произнесе една дума, а съзнанието му — една заповед.
Рев, изпълнен с болка, разтърси пещерата и от тавана започнаха да падат скални късове. Кървавочервеният бегемот дръпна главата си назад колкото можеше. Скобата около врата й сияеше с такава сила, че оркът бе принуден да заслони очи.
До него се материализира огненият слуга на диска, а тъмните му очни дъна гледаха към Некрос в очакване на заповед. Но магьосникът нямаше нужда от създанието, тъй като самият артефакт се бе справил с почти фаталната ситуация.
— Напусни — заповяда той на огнения голем.
Докато съществото изчезваше сред експлозията от искри, сакатият орк се осмели да застане пред дракона. Грозните му черти се изкривиха намръщено, а отчаянието, предизвикано от знанието, че служи на изгубена кауза, увеличаваше гнева на Некрос от последния опит на левиатана да отнеме живота му.
— Все още сме пълни с номера, а, гущер такъв? — Той хвърли кръвнишки поглед към скобата, която Алекстраза очевидно бе разхлабила с цената на много усилия. Магията върху веригите не покриваше и скалата, към която те бяха прикрепени, осъзна Некрос. Тази грешка едва не му бе коствала живота.
Но неуспехът й да го убие сега щеше да й струва скъпо. Некрос вдигна поглед изпод гъстите си вежди и го спря върху вече сериозно наранения дракон.
— Дързък номер… — озъби се той. — Дързък номер, но глупав. — Той вдигна златния диск пред разширените й очи. — Зулухед ми заповяда да те поддържам колкото се може по-здрава, но моят вожд ми заповяда и да те наказвам, когато сметна за необходимо. — Некрос стисна още по-здраво артефакта, който вече сияеше ярко. — Сега ще…
— Простете прекъсването на това жалко същество, о, милостиви господарю — прозвуча един дразнещ глас, който явно се намираше вътре в пещерата, — но пристигнаха вести, които трябва да чуете, о, трябва да чуете!
Некрос едва не изтърва артефакта. Завъртайки се толкова бързо, колкото му позволяваше единственият здрав крак, грамадният орк погледна надолу към жалката фигурка с уши на прилеп и уста, пълна с остри зъби, изкривена в налудничава усмивка. Некрос не знаеше какво го притеснява повече — самото същество или фактът, че гоблинът някак си бе успял да се промъкне в пещерата на дракона, без да бъде спрян от голема.
— Ти! Как влезе тук? — Той протегна ръка и сграбчи дребното същество, за гърлото, след което го вдигна във въздуха. Всякакви мисли за наказване на дракона бяха изчезнали от съзнанието му. — Как?