Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Щом мнозинството държави по света преминават към една сигурна монетарна единица, следва безпрецедентен период на акумулиране на капитал, глобална търговия, възпиране на властите и трансформация на жизнения стандарт навсякъде. Не само западните икономики, но и самите общества са били далеч по-свободни тогава. Правителствата разполагат с много малки бюрократични институции, които да се занимават с микроуправлението на живота на гражданите им. Както пише Мизес:

Златният стандарт беше световен стандарт за епохата на капитализма, на повишаване на благосъстоянието, свободата и демокрацията, политическа и икономическа. В очите на свободните търговци, основното му величие бе именно фактът, че е международен стандарт, който отговаря на нуждите на международната търговия и транзакциите на международните парични и капиталови пазари. Той е средството за размяна, чрез което западният индустриализъм и западният капитал пренесоха западната цивилизация до най-отдалечените кътчета на земната повърхност, като навсякъде разкъсаха оковите на старите предразсъдъци и суеверия, посяха семената на ново благосъстояние, освободиха умове и души и създадоха нечувани преди това богатства. Той придружаваше безпрецедентния триумфален напредък на западния либерализъм, готов да обедини всички народи в общност на свободни нации, които мирно си сътрудничат.

Лесно е да разберем защо хората смятаха златния стандарт за символ на тази най-велика и най-ползотворна от всички исторически промени.[35]

Този свят се срива с гръм през катастрофалната 1914 г. Това е не само годината, в която избухва Първата световна война, но и годината, в която най-големите световни икономики излизат от златния стандарт и го заменят с несигурни правителствени пари. Само Швейцария и Швеция, които остават неутрални през войната, запазват златния стандарт до началото на трийсетте години. Ерата на контролираните от правителствата пари започва в глобален мащаб след това, с неспасяемо катастрофални последици. Макар че златният стандарт на деветнайсети век е може би най-доброто приближение до идеално сигурните пари, както и най-доброто, което светът е виждал, той има и своите недостатъци. Първо, правителствата и банките винаги създават средства за размяна, които не са покрити с количествата злато в резервите им. Второ, много страни не използват в резервите си само злато, а също така и валути на други страни. Като глобална суперсила по онова време, Британия получава ползи от факта, че валутата ѝ се използва като резервна по целия свят, поради което собствените ѝ резерви от злато представляват само малка част от непокритите парични средства. С разрастването на международната търговия, която разчита на сетълмент[36] с големи суми пари по целия свят, банкнотите на британската централна банка стават – в мислите на мнозина по онова време – равни на златото. Докато самото злато представлява твърди пари, различните инструменти, използвани за сетълмент на разплащанията между централните банки, макар номинално да са покрити със злато, в края на краищата се оказват по-лесни за произвеждане от самото злато.