Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Щом мнозинството държави по света преминават към една сигурна монетарна единица, следва безпрецедентен период на акумулиране на капитал, глобална търговия, възпиране на властите и трансформация на жизнения стандарт навсякъде. Не само западните икономики, но и самите общества са били далеч по-свободни тогава. Правителствата разполагат с много малки бюрократични институции, които да се занимават с микроуправлението на живота на гражданите им. Както пише Мизес:
Златният стандарт беше световен стандарт за епохата на капитализма, на повишаване на благосъстоянието, свободата и демокрацията, политическа и икономическа. В очите на свободните търговци, основното му величие бе именно фактът, че е международен стандарт, който отговаря на нуждите на международната търговия и транзакциите на международните парични и капиталови пазари. Той е средството за размяна, чрез което западният индустриализъм и западният капитал пренесоха западната цивилизация до най-отдалечените кътчета на земната повърхност, като навсякъде разкъсаха оковите на старите предразсъдъци и суеверия, посяха семената на ново благосъстояние, освободиха умове и души и създадоха нечувани преди това богатства. Той придружаваше безпрецедентния триумфален напредък на западния либерализъм, готов да обедини всички народи в общност на свободни нации, които мирно си сътрудничат.
Лесно е да разберем защо хората смятаха златния стандарт за символ на тази най-велика и най-ползотворна от всички исторически промени.[35]
Този свят се срива с гръм през катастрофалната 1914 г. Това е не само годината, в която избухва Първата световна война, но и годината, в която най-големите световни икономики излизат от златния стандарт и го заменят с несигурни правителствени пари. Само Швейцария и Швеция, които остават неутрални през войната, запазват златния стандарт до началото на трийсетте години. Ерата на контролираните от правителствата пари започва в глобален мащаб след това, с неспасяемо катастрофални последици. Макар че златният стандарт на деветнайсети век е може би най-доброто приближение до идеално сигурните пари, както и най-доброто, което светът е виждал, той има и своите недостатъци. Първо, правителствата и банките винаги създават средства за размяна, които не са покрити с количествата злато в резервите им. Второ, много страни не използват в резервите си само злато, а също така и валути на други страни. Като глобална суперсила по онова време, Британия получава ползи от факта, че валутата ѝ се използва като резервна по целия свят, поради което собствените ѝ резерви от злато представляват само малка част от непокритите парични средства. С разрастването на международната търговия, която разчита на сетълмент[36] с големи суми пари по целия свят, банкнотите на британската централна банка стават – в мислите на мнозина по онова време – равни на златото. Докато самото злато представлява твърди пари, различните инструменти, използвани за сетълмент на разплащанията между централните банки, макар номинално да са покрити със злато, в края на краищата се оказват по-лесни за произвеждане от самото злато.
Тези два недостатъка означават, че златният стандарт винаги е бил уязвим за масирана атака за теглене на злато – във всяка държава, в която обстоятелствата накарат достатъчно голям процент от населението да поиска да превърне книжата си в този метал. Фаталният недостатък на златния стандарт в сърцевината на тези два проблема е, че сетълментът във физическо злато е труден, скъп и несигурен. Това означава, че той трябва да разчита на централизиране на физическото злато на малко на брой места – банки и централни банки – което ги прави уязвими за желанията на правителствата да ги овладеят. Постепенно броят на плащанията и сетълментите във физическо злато става минимална част от всички плащания, така че банките и централните банки, държащи златото, получават възможност да създават пари, които не са покрити с физическо злато, и да ги използват за сетълмент. Мрежата за сетълмент става достатъчно ценна, за да се монетизира доверието в собствениците ѝ на практика. След като опасността банките да бъдат атакувани от вложители, започва да означава създаване на пари, правителствата, естествено, се насочват към овладяване на банковия сектор чрез централните банки. Изкушението е твърде силно, а практически неограниченото финансово богатство, което това осигурява, не само е в състояние да накара несъгласните да мълчат, но и да финансира пропагандисти, популяризиращи подобни идеи. Златото не предлага механизъм за ограничаване на суверените и трябва да разчита на вярата, че те няма да злоупотребят със златния стандарт и че населението ще остане винаги нащрек това да не се случи. Може да е било изпълнимо, когато населението е било високо образовано и си е давало сметка за опасностите, които крият несигурните пари. Всяко следващо поколение обаче е показвало все повече и повече интелектуалното безразличие, което често съпровожда богатството.[37] Омайната като на морска сирена песен на икономисти измамници и дворцови шутове звучи все по-неустоимо за големи части от населението, така че остават съвсем малко на брой компетентни икономисти и историци да водят неравната битка. Те трябва да убедят хората, че богатството не може да бъде генерирано чрез манипулиране на предлагането на пари; че допускането суверенът да контролира парите може единствено да доведе до засилен контрол над живота на всеки; и че цивилизованият човешки живот се крепи на солидния фундамент на търговията и акумулирането на капитал, който се изгражда чрез интегритета на парите.