Извън закона

— Храм! Пропаднала съм през тавана на древен храм?

— Без съмнение, скъпа.

— Трябва да отбележим мястото и да се постараем да не причиняваме повече щети и…

— Първо трябва да се измъкнем оттук — спокойно я прекъсна Тен. — Опасно е.

Гласът му бе мек като кадифе, ала Даяна долови нетърпящите възражение нотки.

— Истински шеф — промърмори Даяна.

— Готова ли си? — сухо попита Тен.

Готова или не, след няколко секунди Даяна беше на крака, изправена с лекота от Тен. За миг тя се подпря на ръцете му, усети топлината на тялото му, струяща през дрехите. Рязко отдръпна ръце, сякаш се опари.

— Добре съм — рече припряно. — Наистина. Мога да се държа сама на краката си.

Тен усети притеснението й и я пусна, ала не отстъпи назад, защото искаше да бъде готов да я улови, в случай че коленете й се подгънат.

— Не ти ли се вие свят? — попита той.

Замаяна беше, ала от близостта на Тен, а не от падането. Даяна обаче нямаше никакво намерение да издава този факт.

— Не — отвърна решително. — Не ми се вие свят.

— Сигурна ли си?

— Къде ли съм чувала този въпрос преди?

Усмивката на Тен отново проблесна в мрака.

— Ядосана ли си? — попита той.

Даяна отмести поглед, защото се боеше, че неволно ще му покаже одобрението си. Не желаеше да го стори. Не искаше да му дава каквото и да било основание да очаква нещо от нея като от жена. Присви очи и огледа дупката в тавана, която представляваше единственият им изход от храма. Ако се изправеше на пръсти, може би щеше да успее да докосне кедровата греда. А можеше и да не успее.

— По-скоро се чувствам уплашена — призна тя. — Някои жени биха успели да се измъкнат сами от тази дупка, но не и аз. В часовете по физическо възпитание никога не можех да се набера на успоредката.

Тен измери с поглед разстоянието до тавана и кедровите греди.

— Няма проблеми. Именно затова Господ е създал мъжете.

— Така ли?

Тен кимна, ритна настрани отломките и си разчисти място точно под отвора. Разкрачи се леко, за да застане по-стабилно и протегна ръце към Даяна.

— Хайде, мила. Поемаш нагоре.

Тя го изгледа изумено, сякаш току-що й бе предложил да се телепортира през отвора.

— Не се безпокой, няма да те изпусна — увери я Тен. — Всеки ден разнасям къде-къде по-тежки неща. Ще те повдигна. Ще се хванеш за кедровите греди, после ще се изкатериш по раменете ми и ще се измъкнеш на земята.

— Ами ти?

— Точно тук идва замисълът на Господ. Направил е мъжете по-силни от жените. — Усмивката му се стопи. — Всичко е наред, Даяна. Няма да те нараня. Довери ми се.

— Аз… — Гласът й секна. Тя преглътна и се насили да преодолее двете крачки разстояние до Тен. — Ще… опитам. Какво трябва да направя?

— Първо сложи ръце на раменете ми.

За момент Даяна се уплаши, че няма да е в състояние да го стори. Тя затвори очи и яростно пропъди старите си страхове.

Тен я наблюдаваше с присвити очи. Усещаше страха й така ясно, както бе усетил женствените извивки на тялото й, докато проверяваше дали не е пострадала.