Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
Храмовете приличаха по-скоро на мазета към голяма група стаи. Плоските покриви на храмовете бяха всъщност подът на местата за срещи в града, където децата играеха, а жените отглеждаха царевица, където кучетата лаеха и гонеха глупавите пуйки. Балконът на една стая на третия етаж бе таванът на пристроено двуетажно жилище. Кедрови стълби водеха до подобни на кутии хранилища, изградени в странични цепнатини, твърде малки, за да поберат дори миниатюрна стаичка. А анасази използваха такива мънички стаи, които биха били немислими за съвременните хора, дори като се вземе предвид дребното телосложение на племето.
Даяна отвори външния джоб на раницата си и измъкна силен бинокъл. Както винаги, търпението на зидарите от анасази я заплени. Лишени от какъвто и да било метал, те оформяха камъка, използвайки отново камък. Брадви, тежки само няколко килограма, бяха използвани, за да оформят квадрати или правоъгълници от безформените скални късове. Сетне въображаемата геометрия бе внимателно издялана в грубия блок, хиляди и хиляди удари, камък, дълбаещ камък, докато скалата придобиеше желаната форма и размери.
Лявата страна на нишата свършваше в скална стена, върху която се виждаше цепнатина. Не беше по-широка от десетина сантиметри, но Даяна забеляза местата, където са били добавени естествени места за стъпване или хващане. Всеки анасази, който се е качвал на платото, за да се погрижи за посевите, е трябвало да изкатери скалата, без как вито и да било допълнителни приспособления, освен самата цепнатина. Мисълта самата тя да се покатери, никак не я привличаше. Съзнанието, че деца и старци са се катерели в хубаво и лошо време, беше ужасяваща, както и мисълта за прощъпалници, играещи си досами ръба на нишата.
Неизбежно хората са се подхлъзвали и падали. Дори за ниша, която имаше южно изложение и бе защитена от всичко, с изключение на най-яростните бури, подобен всекидневен риск на живота и крайниците, какъвто представляваше тази пътека, изглеждаше твърде висока цена.
Даяна свали бинокъла, погледна руините и се намръщи. Ъгълът не бе подходящ за това, което искаше да постигне. Високо нагоре по каньона, където насипите се издигаха до място, от което пъргав катерач би могъл да достигне руините без стълба, ъгълът нямаше да бъде по-добър. Трябваше й добро място, от което да скицира общ изглед на околността и детайлно изображение на структурата и местоположението на самите руини. Местността можеше да бъде скицирана по всяко време. Развалините обаче най-добре се скицираха на косата късно следобедна светлина, когато всички особености и ъгли на зидарията изпъкваха най-добре. Тази „сладка светлина“ се увеличаваше с напредването на деня.
Даяна внимателно огледа околността и реши да скицира от противоположната страна на каньона. Намести по-удобно раницата си и пое. Дъждът бе краткотраен и тя премина потока Септембър без опасност да си намокри краката. Продължи нагоре по каньона, докато се озова на около километър над руините от противоположната страна. Едва тогава тръгна да се катери по сипея в основата на каменните стени на каньона.
Щом достигна твърд камък, Даяна започна да се придвижва успоредно на основата на скалата, която оформяше стената на каньона. На всеки няколко минути спираше, за да погледне руините от другата страна, да провери смяната на ъгъла, докато намери такъв, който да й допадне. Стратегията й означаваше трудно катерене по каменистия склон в основата на стената на каньона, ала тя неведнъж се бе катерила по други обекти, за да открие най-подходящото място, на което да седне и да скицира.
Най-сетне Даяна спря на върха на особено стръмно изкачване, където част от пясъчника се бе разтрошил, засипвайки всичко отдолу с огромни каменни късове. Тя избърса потта от челото си, провери ъгъла и въздъхна.
— Близо, но не достатъчно добър. — Погледна каменистия склон отгоре, сетне отново се обърна към развалините. — Още съвсем малко нагоре. Надявам се.
Даяна се катереше внимателно, по-скоро пълзеше нагоре по склона, дланите и дрехите й бяха просмукани с аромата на вечнозелени растения, за които се хващаше, за да се издърпа по най-стръмните места. Изведнъж забеляза на земята нещо, което по цвят и форма не напомняше никак на скала. Нетърпеливо продължи напред и се наведе да вдигне чирепа, който проблесна в необичайно червено на косите слънчеви лъчи. В мига, в който пръстите й се сключиха около парчето, земята поддаде под краката й и младата жена пропадна сред фонтан от прахоляк и камъни.
Успя да изкрещи името на Тен и писъкът й заглъхна в мрака.