Извън закона

— Дръж се. Започваме. И дръж гърба си изправен.

Даяна не разбра последното указание, но усети как тялото на мъжа се притиска към нейното, щом той сви колене, обви ръце около бедрата й, изправи се и я повдигна до кедровите греди. Не бе необходимо да се тревожи за изправянето на гърба й — цялото й тяло се скова при интимното докосване на ръцете около бедрата й и притискането на главата му към корема й.

— Тен!

— Всичко е наред, скъпа. Държа те.

Точно в това е проблемът! Ала Даяна успя да се овладее и да не изрече мисълта си.

— Можеш ли вече да достигнеш гредата? — попита Тен.

Даяна успя да събере мислите си, вдигна ръка от рамото му и сграбчи кедровата греда. Беше твърда като мускулите на мъжа, ала съвсем не толкова топла.

— Хванах я — задъхано промълви тя.

— Добре. Сега хвани и другата.

— Хванах и нея.

— Дръж се.

Тен го направи толкова бързо, че Даяна изобщо не разбра как успя, ала само след секунди бе вече коленичила на раменете му, хваната за гредите, за да не загуби равновесие. Ръцете му бяха на бедрата й и я държаха здраво, а лицето му…

— Не мисли за това, че ще паднеш. Закрепи се стабилно, скъпа — приглушено нареди Тен.

— Лесно ти е да го кажеш — промърмори през зъби Даяна.

Той тихо се засмя.

Даяна усети топлината на дъха му.

— О, Господи.

— Какво има? — попита Тен. — Да не би някоя от гредите да е изгнила?

Даяна не отговори. Издърпа се нагоре и се измъкна от храма, преди да успее да разтълкува тръпките, разтърсили тялото й. Отдръпна се от ръба на дупката, седна и обви ръце около раменете си, макар да усещаше кожата си пламнала.

— Всичко наред ли е? — извика Тен.

— Да. Не. Аз… — Тя стисна зъби. — Чудесно. Просто чудесно.

— Отдръпни се. Излизам.

Даяна се отдалечи от дупката, недоумявайки как Тен планира да излезе. Само след няколко секунди две ръце обвиха кедровата греда. С гъвкавост, която я изуми, Тен се набра нагоре, задържа се с една ръка, хвана се с другата за втората греда, залюля крака и изскочи от отвора с лекотата на гимнастик, който тренира на успоредка.

— Къде си научил това? — попита Даяна.

— На същото място, където се научих да оперирам котенца.

— Къде беше това?

— Отдавна, много далече, в друга страна.

— Но къде? — настоя тя. — Защо?

— Обучение на командос.

Даяна отвори уста, ала не можа да изрече нищо.

Обучение на командос. Тен протегна ръка, за да й помогне да се изправи.

— Да тръгваме, скъпа. Слънце скоро ще се скрие.

Даяна хвърли поглед към небето и видя, че мъжът е прав. Слънцето скоро щеше да се скрие на хоризонта, оставяйки я накрая на земята сама в мрака заедно с мъж, който не само бе много по-силен от нея, ами бе преминал и обучение за убиец.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита Тен и коленичи до нея. — Ако не можеш да ходиш, ще те нося.

Тя рязко се дръпна от него, преди да успее да овладее импулса. Изпитателно се взря в него, ала не откри в изражението му нито победоносно ликуване, нито злоба, нито диво желание, нищо, освен учтива загриженост за състоянието й.